Наложи се да отлагат срещаш си на няколко пъти, тъй като Оли не се върна от Кливланд, а посети още няколко града, на които Ерика вече забрави имената. Но сега бяха тук и Оли ставаше нетърпелив.
— Е, маце?
Внезапно, с чувство на тъжна ирония, тя си спомни един плакат, който висеше в кабинета на Адам. На него пишеше: „Направи го днес!“
— Добре — въздъхна тя и стана от стола си.
Тръгнаха по окичените с картини хотелски коридори, по които без съмнение бяха вървели много жени в нейното положение. Усети как сърцето й учестява ритъма си и направи последен опит да запази спокойствие.
Връщайки се върху случилото се няколко часа по-късно, Ерика стигна до заключението, че крайният резултат не е ни го толкова добър, колкото беше очаквала, нито толкова лош, колкото се бе опасявала. Откровено казано, беше получила онова чувствено удовлетворение, от което се нуждаеше, но то бе някак си непълно. В две неща обаче беше напълно уверена. Първо — това удовлетворение нямаше нищо общо с чувството на пълнота и задоволеност, което я изпълваше след пламенната любов на Адам в миналото. Чувство, което траеше с дни, И второ — никога нямаше да го направи отново… поне не с Оли.
В такова настроение Ерика напусна „Куинсуей Ин“ и се отправи към Бърмингам. Купи някои неща, от които се нуждаеше, купи и разни безполезни дреболии, но удовлетворението я изпълни пак едва когато отново се включи в онази опасна и вълнуваща игра — задигането на разни вещи от магазините. С все по-нарастващо самообладание тя се сдоби с орнаментирана закачалка за дрехи, шише шампоан и — о, какъв успех! — със скъпа автоматична писалка.
Първата сполучлива кражба на парфюма „Норел“ я накара да си мисли, че задигането на разни неща от магазините е съвсем лесна работа. Разбра какво е необходимо за Това — ум, бързина и здрави нерви. Изпитваше гордост, че притежава и трите.
Глава единайсета
В мрачен и дъждовен ноемврийски ден, приблизително шест седмици след срещата си с Адам Трентън на изпитателния полигон, Брет Делъсантоу се озова в Центъра на Детройт, обзет от настроение, което напълно отговаряше на метеорологичната обстановка.
Независимо от напрежението, тревогите и съмненията си младият автомобилен дизайнер рядко биваше мрачен и почти винаги успяваше да запази ведрото си настроение. Но ден като този идва твърде много за всеки истински калифорниец, помисли си той. През зимата Детройт е направо ужасен!
Преди няколко минути успя да стигне до колата си, паркирана между сградите на Конгреса и Шелби. Пронизващият вятър носеше ледените дъждовни капки с невероятна скорост, а движението беше толкова оживено, че Брет едва успяваше да пресече улиците на пешеходните пътеки. Принуден да виси безпомощно по пресечките, той, естествено, се измокри до кости.
А и този град… Пфу! Винаги мръсен и потискащо грозен, днес бе направо нетърпим с това оловно небе и студен дъжд! Сякаш някой ръси сажди върху мрачна гробница! По-лошо ставаше само през март и април, когато замръзналият и почернял сняг започваше да се топи. Сигурно и тогава има хора, които не обръщат внимание на градската грозота. За съжаление той не беше от тях.
Най-накрая се добра до колата си и първата му работа беше да включи отоплението и чистачките. Въздъхна с облекчение, забелязвайки, че навън дъждът продължава да се усилва. Паркингът беше задръстен и трябваше да изчака преместването на колите На идване се обади на служителя при входа, но той все още беше през няколко коли.
Докато чакаше, Брет си спомни, че пристигна да работи и живее в Детройт точно в ден като този. Автомобилните компании бяха пълни с калифорнийци като него, които, завършили Колежа по дизайн към лосанжелеския Център на изкуствата, поемаха към Детройт в началото на зимата, веднага след получаване на дипломите си. За някои от тях градът се оказваше толкова шокиращо мрачен, че не издържаха и почти веднага се връщаха на запад да си търсят друга работа. Но макар и здравата разтърсени, повечето оставаха. Трябваше да мине известно време, за да открият и добрите страни на този град — Детройт е културен център с традиции, особено по отношение на изобразителното изкуство, музиката й театъра, а щатът Мичиган със своите уникални девствени езера предлага чудесни възможности за спорт и туризъм през цялата година.