Той зарови лице в мека та коприна на косата й и затегна прегръдката си.
— Къде, по дяволите, сме тръгнали? Върни се и остани при мен тази нощ. И двамата го искаме! Просто не разбирам какво ти пречи!
Непосредствено след като Уингейт си отиде, той вече й беше отправил подобно предложение. А по принцип на тази тема бяха говорили хиляди пъти.
— Много те разочаровам, нали? — въздъхна Барбара.
— Откъде да знам дали ме разочароваш, след като не ми даваш възможност да проверя?!
Тя се засмя. Винаги, дори и в най-неочаквани мигове, той беше в състояние да я разсмее. Отгатвайки безпогрешно появата на дълбоките недоумяващи бръчки, тя се пресегна и прокара пръсти по челото му.
— Не е честно! — продължаваше да протестира Брет. — Всички наши познати просто приемат, че спим заедно, а само ние двамата си знаем, че това не е така! Дори и твоят старец е убеден, че го правим! Не е ли така?
— Така е — призна тя: — Татко наистина е убеден в това.
— Ето, виждаш ли? Още повече, че при всяка наша среща старият мишелов съвсем ясно ми дава да разбера, че цялата работа съвсем не му харесва. Така загубата ми е двойна — губя и когато те посрещам, и когато те изпращам!
— Зная, скъпи, зная! — въздъхна Барбара.
— Тогава защо не променим нещата? Веднага, още тази нощ? Барб, миличка, ти си на двайсет и девет години, не е възможно да не си опитвала. За какво се противиш? В мен ли е пречката? На глина ли ти мириша, или пък те отблъсквам с нещо друго?
Тя енергично поклати глава:
— Напротив, всичко у теб ме привлича! Казвала съм ти го много пъти…
— Колко пъти сме си казвали всичко! — възкликна той, после мрачно добави: — И ефектът винаги е бил равен на нула, точно като днес!
— Да си вървим у дома, моля те! — настоя Барбара.
— В моя дом ли?
— Не — засмя се тя. — В моя.
Колата отново потегли.
— Аз също не съм сигурна — докосна ръката му тя. — Не съм сигурна дали има някакъв смисъл във всичко това. Явно просто не мисля по начина, по който днес мислят повечето хора… Поне досега е било така. Вероятно съм старомодна…
— Това значи, че ако искам да стигна до кацата с мед, първо трябва да се оженя за теб, така ли?
— Не! — рязко отвърна тя. — Не съм сигурна дали изобщо искам да се омъжа. Забрави ли, че съм жена с професия? Освен това прекрасно зная, че и ти не си настроен на семейна вълна…
— Тук си права — усмихна се Брет. — Но какво ни пречи просто да живеем заедно?
— Може би и това ще стане — замислено промълви тя.
— Сериозно ли говориш?
— Не зная. Мисля си, че може да стане, но ми трябва време. — Поколеба се, после продължи: — Брет, скъпи, ако искаш известно вре-ме да не се виждаме… За да си спестиш нервите от всяка среща…
— Това вече го пробвахме, забрави ли? И не се получи просто защото усещах липсата ти. Не, ще продължаваме но този начин! — твърдо добави той. — Дори и от време на време да се държа като вързан в обора жребец! — После закачливо се усмихна: — Още повече, че ти не можеш цял живот да се дърпаш, нали?
Известно време пътуваха в мълчание. Стигнаха Удуърт Авеню и Брет зави в южна посока.
— Ще направиш ли нещо за мен? — внезапно попита Барбара.
— Какво?
— Да завършиш картината. Онази, която тази вечер разглеждахме.
Той се изненада:
— Нима това има нещо общо с отношенията между нас?
— Не зная, може би. Зная само, че дълбоко в себе си ти носиш нещо, което е много важна част от твоята същност. И това нещо трябва да избие навън.
— Сигурно е нещо като тения…
Тя поклати глава:
— По-скоро яркият талант, за който спомена и Ленард: Талантът, който няма никакъв шанс срещу професията на автомобилен дизайнер, с която явно възнамеряваш да остарееш.
— Ще завърша картината! Реших го още преди да заговорим за това. Но нали и ти си в автомобилния бизнес? Къде остава личното ти професионално чувство?
— В службата — отвърна Барбара. — Нося си го като работно облекло, само до пет часа. В момента съм такава, каквато съм. А страшно ми се иска и ти да си такъв, какъвто си — най-добрият, най-истинският Брет Делъсантоу.
— Дали ще го позная, ако се срещнем някъде? — шеговито попита Брет, после вече сериозно добави: — Добре, съгласен съм, че рисуването ми се удава. Но знаеш какво трябва да преодолее всеки творец, за да стигне до истинско признание и известност… а и до добро заплащане между другото.
Свиха по алеята, на която се намираше къщата на Барбара и Мат Залески. В гаража беше паркиран сив автомобил с гюрук.
— Твоят старец си е у дома — отбеляза Брет. — Още оттук усещам как ме полъхва хлад.