— Татко! — извика тя с побеляло лице. — Веднага да се извиниш за думите си!
Инат — това бе непосредствената му реакция:
— Какво да направя?
Брет, който никога не приемаше пешата прекалено дълбоко, примирително се намеси:
— Няма нужда, всичко е наред Имахме малко недоразумение, и толкоз, нали, миегър З.?
— Не! — Барбара обикновено проявяваше търпение към баща си, но този път реши да не отстъпва. — Веднага ще се извиниш! Ако не го направиш, аз си тръгвам още сега с Брет!
Мат разбра, че дъщеря му говори сериозно. Не можеше да разбере какво всъщност е станало, не можеше да проумее защо децата престават да уважават родителите си, когато пораснат. Остро усети отсъствието на Фрида — починалата преди година негова съпруга, която никога не би позволила нещата да стигнат дотук. Изправи се, измърмори някакво извинение с нещастен вид, после заключи вратата на зимната си градинка и отиде да спи.
Малко по-късно Брет се сбогува и също си тръгна.
Глава дванайсета
Зимата влезе в правата си над автомобилния град Отмина ноември, дойде Коледа, а в началото на януари падна обилен сняг. Скиорите се отправиха към северната част на Мичиган, а крайбрежните води на езерата Сейнт Клеър и Ири се покриха с дебел пласт лед.
С новата година рязко се засили подготовката за официалния дебют на ориона, определен за средата на септември. Занимавал се месеци наред с общо планиране, производатвеният отдел вече стигна до фазата на непосредственото преустройство на завода. То трябваше да завърши през юни, за да може през август от конвейера да слезе първият серийно произведен орион, или „номер едно“, както беше прието да наричат тази кола. После, в условията на пълна секретност, моделът щеше да се произвежда усилено в продължение на шест Седмици и едва след това щеше да бъде предложен на купувачите. Междувременно отдел „Снабдяване“ трескаво координираше доставки ге на огромно количество предварително поръчани материали, които трябваше да бъдат в завода на точно определени дати, а отделите „Търговия“ и „Маркетинг“ най-накрая започнаха да сближават позициите си относно плановете за представянето на новия модел на пазара. Отдел „Обществени контакти“ започна да реализира на практика огромното количество рекламни материали, които щяха да достигнат до средствата за масова информация едновременно с дебюта на ориона. Останалите отдели също се включиха в подготовката — всеки според спецификата на своята дейност.
А докато програмата „Орион“ все повече се приближаваше към своята практическа реализация, някои хора в компанията вече отправяха поглед към бъдещия проект „Фарстар“, въпреки че неговата форма, съдържание и точно време за реализация все още не бяха известни. Адам Трентън и Брет-Делъсантоу бяха oт тях.
През януари Адам си имаше и друга грижа — да провери инвестициите на cecтpa си Тереза, които според завещанието на покойния й съпруг бяха вложени във фирмата за продажба на автомобили, собственост на Смоуки Стивънсън.
Макар и на пръв поглед лесно, разрешението на компанията за намеса в бизнеса на едно от собствените и представителства доста се забави. Адам се яви със своето искане пред Комисията за защита на интересите и въпреки привидната убедителност на мотивите си получи неохотното разрешение на ръководството едва след като разговаря лично с вицепрезидента по производствените въпроси Хюб Хюитсън. Едва когато преодоля всички препятствия и вече нищо не му пречеше да изпълни поетото пред Тереза обещание, той усети как никак не му се иска да се товарят с нови задължения. Пряката му работа се беше увеличила значително, а все такa не можеше да се освободи от онова странно вътрешно напрежение. У дома отношенията му с Ерика си бяха все същите. Беше достатъчно честен да приеме многократно повтаряните й твърдения, че отделя твърде малко време да бъдат заедно. Обеща си да оправи нещата веднага след като приключи с поетото пред сестра си задължение.
И тъй, една съботна сутрин, след съответните телефонни разговори, той се отправи към Смоуки Стивънсън.
Фирмата за продажба на автомобили „Стивънсън Мотърс“ се намираше в северните предградия, на границата между Трой и Бърмингам. Местоположението й беше добро — на оживена, пресичаща целия град улица, само на няколко преки oт главната детройтска артерия в северозападна посока — Удуърт Авеню.
Смоуки, който явно беше наблюдавал улицата, излезе от изложбената зала в мига, в който Адам затръшна вратата на колата си.