— Без въпроси няма да мине — усмихна се Адам. — А по-късно ще хвърля поглед и на всичко, което споменахте. Искам обаче нещо, което сигурно ще ви отнеме повече време — искам да добия впечатление от начина, по който работите.
— Разбира се, разбира се, няма проблеми.
Търговецът го поведе по Стълбите към мецанина, разположен над изложбената зала. По-голямата част oт него беше заета oт канцеларии. На горния край на стълбището двамата се спряха да хвърлят поглед към различните марки коли, блестящи и безукорно чисти, изпълнили изложбената зала под тях. В единия си край залата завършваше с редица остъклени кабинки, които се използуваха от продавачите. Открехнатата врата в съседство водеше към отделите за резервни части и сервизно обслужване, разположени в задната част на сградата.
Въпреки сезона на затишие около изложените долу коли обикаляха няколко души. Наблизо се навъртаха продавачите, готови да ги обслужат.
— Сестра ви е вложила умно парите си в моя бизнес — стрелна го с поглед Смоуки. — От какво се притеснява Тереза? Получава си чековете редовно, вложенията на горкия Клайд работят добре за нея и за дечицата!… А скоро ще публикуваме и годишния си баланс…
— Тя мисли главно за перспективите — обясни Адам. — И ме помоли да я посъветвам дали да продаде своята част от акциите, или не.
— Ясно. — Смоуки доби замислен вид. — Няма да скрия от вас, Адам, че ако я посъветвате да продава, нещата ще станат неприятни за мен.
— Защо?
— Защото в момента не бих могъл да събера достатъчно средства, за да ги изкупя. Особено сега, при тази стагнация на кредитите.
— Доколкото ми е известно, ако Тереза реши да продава, вие ще имате шейсет дневен срок да откупите акциите с предимство — каза Адам. — След което тя ще бъде свободна да ги продаде на когото пожелае.
— Така е — с мрачен глас призна Смоуки.
Очевидно никак не беше възхитен от перспективата да се сдобие с нов съдружник, явно опасявайки се, че той би могъл да поиска по-активно участие в бизнеса и при всички случаи би му създавал далеч повече грижи от една вдовица, която живее на три хиляди километра от Детройт. Какво ли точно се крие зад притеснението на Смоуки Стивънсън, запита се Адам. Дали естественото желание да ръководи фирмата си без чужда намеса, или пък имаше неща, които не са за пред външни хора? Реши на всяка цена да разбере това.
— Да отидем в кабинета ми, Адам.
От откритото пространство на мецанина се насочиха към малко, но удобно помещение, обзаведено с диван и фотьойли от зелена кожа. Плотът на писалището и тапицерията на въртящия се стол до него бяха от същата материя. Видял, че Адам оглежда обстановката, Смоуки подхвърли:
— Човекът, когото наех за обзавеждането, искаше всичко това да е в червено, ама аз му рекох: „Няма да стане! В този бизнес до червено можем да стигнем само случайно.“
Едната стена беше почти изцяло остъклена и леко издадена над изложбената зала. Двамата се изправиха до нея и Адам изведнъж изпита чувството, че се намира на мостика на презокеански параход. Махна с ръка към стъклените кабинки долу и попита:
— Имате монтирани микрофони, нали?
За пръв път от началото на разговора им Смоуки показа признаци на колебание. После неохотно кимна с глава:
— Имам.
— Бих искал да чуя какво става ей там. — Адам посочи една от кабинките, в която продавач с момчешко лице и дълга руса коса беше седнал срещу двойка клиенти. Помежду им бяха разпръснати различни рекламни материали.
— Разбира се — каза Смоуки, но тонът му съвсем не беше ентусиазиран. После дръпна хлъзгащия се капак на един панел до бюрото си и под него се разкри редица от бутони и ключове. Натисна един от тях и от репродуктора на стената се разнесоха гласове:
— … естествено. Можем да поръчаме искания от вас модел и в тревистозелено. — Гласът беше на младия продавач. — Жалко, че го нямаме на склад.
В отговор се разнесе друг мъжки глас, носов и агресивен: — Можем да почакаме. Ако, разбира се, решим да купуваме оттук. Може би ще отидем другаде.
— Разбирам, сър Бих искал да ви попитам нещо… просто така, от любопитство. Колко, мислите, струва онзи гелъхед в тревистозелено, който разглеждахте преди малко?
— Вече ви казах, че моделът гелъхед е извън финансовите ни възможности — отвърна носовият глас.
— Все пак! — настоя младежът. — Колко над възможностите ви? Кажете някаква цифра-!
— Страшен е този Пиер! — изкиска се доволно Смоуки, явно вече забравил за нежеланието си да включи скритите микрофони пред Адам. — Ей сега ще го преметне!
От репродуктора отново се разнесе носовият глас.