— Е, добре може би с около двеста долара — с нежелание изръмжа той.
Адам успя да долови усмивката, появила се за миг върху лицето на продавача.
— А всъщност само със седемдесет и пет — тихо промълви той.
Тук се намеси жената:
— Но, мили! Ако наистина е само толкова…
— Това е начинът да накараш жената да налапа въдицата — изкикоти се Смоуки. — Тази дама веднага пресметна, че спестява цели сто двайсет и пет долара. Пиер обаче не е споменал за няколкото допълнения, които има моделът гелъхед… Нищо, ще стигнем и до тях…
— Защо не погледнем колата още веднъж — предложи гласът на продавача. — Ще ви покажа…
Тримата се надигнаха от местата си и Смоуки изключи микрофона.
— Виждал съм някъде лицето на този продавач — каза Адам.
— Естествено. Това е Пиер Флодънейл.
Чул фамилията, Адам веднага си спомни. Пиер Флодънейл беше един от най-популярните състезатели по автомобилизъм през последните години. Миналия сезон беше постигнал серия от блестящи победи.
— Може би той ще прояви желание да ви стане съдружник, ако Тереза реши да продава.
— Никога — поклати глава Смоуки. — Това момче е вечно без пукната пара и може би затова е тук. Всички състезатели са един дол дренки — издухват парите си много по-бързо, отколкото ги печелят. И най-добрите не правят изключение. Главите им преливат като повредени карбуратори и те си въобразяват, че мангизите вечно ще текат.
— Но вие не мислехте така.
— Аз бях мъдро копеле. И все още съм.
Разговорът им се завъртя около философията на търговеца.
— Този бизнес никога не е бил от леките, а напоследък е още по-труден — каза Смоуки. — Клиентите стават все по-умни, а търговецът трябва да е поне мъничко по-хитър oт тях. Иначе бизнесът не е лош и човек може да си докарва добри пари.
По въпроса за потребителите Смоуки беше по-сдържан:
— „Бедният потребител“ се грижи дяволски ефикасно за себе си! И преди хората са били алчни, но след тези кампании в защита на потребителя положението стана направо нетърпимо. Всеки търси най-изгодната сделка и иска безплатно сервизно обслужване, докато е жив! Как ли ще се почувствуват, ако изведнъж вземе, че настъпи времето на кампании в полза на търговците? Ако иска да оцелее, днешният търговец трябва да се бори за кожата си със зъби и нокти!
Адам продължаваше да наблюдава какво става долу и по време на разговора. В един момент отново посочи към стъклените кабинки на продавачите и каза:
— Включете първата Искам да чуя разговора.
Преградата на пулта за управление беше останала отворена. Смоуки се пресегна и щракна един от ключовете.
— …сделка. Уверявам ви, че никъде другаде няма да получите по-изгодно предложение. — Гласът беше на друг, по-възрастен от Пиер продавач, с посивели коси и резки маниери. Клиентката — жена на около трийсет години, беше сама. За миг Адам изпита чувство на вина заради подслушването, но после си спомни, че почти всички търговци прибягват до подобна апаратура, за да могат да контролират продавачите си. А в случая тя щеше да му помогне да си създаде вярна представа за отношенията между фирмата на Смоуки Стивънсън и нейните клиенти.
— Аз не съм толкова сигурна — отвърна жената. — Според мен цената ви е завишена със стотина долара. — Изправи се и подхвърли: — По-добре да опитам другаде…
Горе ясно се чу въздишката на продавача, който каза:
— Почакайте, нека още веднъж прегледам цифрите.
Жената седна обратно на мястото си. Няколко мига по-късно продавачът отново проговори:
— Вие искате да купите кола на кредит, нали?
— Да.
— И вероятно очаквате ние да го уредим с банката?
— Ами… — Жената се поколеба, после кимна: — Да, разбира се.
От това, което Адам беше чувал, той лесно можеше да отгатне какви мисли се въртят в главата на продавача. При всяка продажба на кредит банките и останалите кредитни институти правят известна отстъпка в полза на търговеца. Обикновено размерът й е в рамките на сто долара, а в редки случаи и повече. Банките бързат да реализират плащането, за да изпреварят конкуренцията. При някоя по-затегната сделка търговецът прибягва до последна отстъпка, тъй като има предвид именно отпуснатия кредит. Мотивите му са ясни — дори и с по-малка печалба, сделката си е сделка и не трябва да се изпуска.
Сякаш прочел мислите му, Смоуки промърмори:
— Чък знае какво трябва да направи. Никак не ни е приятно да си губим отстъпките, но понякога се налага.
В кабинката продавачът отново заговори:
— Може би ще можем да направим нещо… Предлагам…
Смоуки щракна ключа и гласовете заглъхнаха.
В залата се бяха появили нови посетители и някои от тях се насочиха към една от кабинките. Смоуки обаче не изглеждаше доволен.