— Но и търговецът трябва да живее, нали? — мрачно отвърна Смоуки. — Освен това хората не се тревожат от неща, които не знаят.
В една от кабинките влезе възрастна двойка клиенти. Секунди по-рано, придружени от продавача, те бяха приключили с огледа на една от изложените коли Адам кимна и Смоуки включи микрофоните.
— … наистина се радвам, че се спряхте на нас, тъй като фирмата на мистър Стивънсън е почтена фирма и ние особено се радваме да обслужваме почтени клиенти.
— Много мило от ваша страна — отвърна жената.
— Мистър Стивънсън винаги ни е казвал: „Не искам да мислите за продаваната от вас кола. Искам да мислите как по най-добър начин да обслужите хората… Така че след две години отново да дойдат при нас, а след още две пак …“
— Наистина ли сте казвали това? — учудено попита Адам.
— Ако не съм — би трябвало да го кажа! — ухили се търговецът.
През следващите няколко минути слушаха условията на сделката. Възрастната двойка се колебаеше относно крайната сума, която представляваше разликата между оценката на старата им кола и цената на новата. Съпругът обясни, че живеят само от неговата пенсия.
Продавачът словоохотливо обясняваше:
— Вижте какво, хора, изготвил съм ви най-добрия възможен договор Но тъй като cтe почтени, реших да опитам още нещо за вас. Не е разрешено, но ще го направя. Ще направя нов, още по-изгоден договор и ще се опитам да го пробутам на шефа.
— Не зная дали е редно — колебливо се обади жената.
— Оставете това на мен — успокои я продавачът. — Има дни в които шефът е в добро разположение на духа. Да се надяваме, че днешният ден е такъв Ето какво мисля да му предложа…
Сборът от отстъпките възлизаше на около сто долара от първоначалната цена и Смоуки с доволен вид изключи уредбата.
След минута на вратата се почука и в кабинета влезе продавачът с комплект документи в ръка.
— Здрасти, Алекс — поздрави го Смоуки. После представи Адам и добави: — Не се притеснявай, Алекс, наш човек е.
— Приятно ми е да се запозная с вас, мистър Трентън — стисна ръката му продавачът, след което кимна към кабинката долу и попита: — Бяхте ли се включили, шефе?
— Разбира се. За съжаление днес съм в лошо настроение, нали? — усмихна се търговецът.
— Да — отвърна на усмивката му продавачът. — Много жалко!
Докато разговаряше, Смоуки нанасяше поправките си върху документите за продажба. После хвърли поглед върху часовника си и въздъхна:
— Според мен мина достатъчно време.
— Предполагам — кимна продавачът. — Беше ми много приятно, мистър Трентън.
Двамата със Смоуки излязоха от кабинета и се спряха на външната площадка. След миг целият магазин се разтресе от крясъците на Стивънсън:
— Какви ги вършиш? Искаш да фалирам, така ли?
— Нека ви обясня, шефе…
— Ще ми обяснява! Кой ти иска проклетите обяснения? Нали виждам цифрите! За мен това си е чиста загуба!
Хората в изложбената зала вдигнаха глави и с интерес отправиха погледи към мецанина. Не направи изключение и възрастната двойка в първата кабинка.
— Тези хора са добри клиенти, шефе! — Продавачът крещеше не по-малко от Смоуки. — Нали все пак искаме да правим бизнес?
— Именно бизнес, а не благотворителност!
— Аз само се опитах…
— А защо не се опиташ да си потърсиш друга работа, а?
— Шефе! Ще уредя всичко както трябва… Хората са разумни.
— Разумни! Искат да ми одерат кожата!
— Вината е моя, шефе. Те нямат нищо общо. Просто си помислих, че ще може…
— Нашата фирма винаги предлага най-изгодните за клиента договори! Печалбата ни е колкото да си покрием разноските. Това ясно ли ти е?
— Да, шефе.
Спорът продължаваше да се води на висок глас. Адам забеляза, че двама от продавачите с мъка прикриват усмивките си. Но възрастната двойка изглеждаше сериозно загрижена.
— Я дай тия документи! — извика търговецът на тръгналия да си върви продавач През отворената врата Адам видя как Смоуки сграбчи договора за продажба и се направи, че пише нещо върху него. Естествено, върхът на писалката му изобщо не докосваше хартията. След миг тръсна цялата купчина в ръцете на продавача и прогърмя:
— Това е най-доброто, което мога да предложа. Правя го само защото си ме притиснал до стената! — Думите му бяха придружени от весело намигване, което можеше да бъде видяно само от мецанина.
Продавачът също намигна и тръгна надолу по стълбите. Смоуки се върна в кабинета и затръшна вратата така, че цялата сграда прокънтя.