За практическото създаване на такава система бе нужен силен натиск от страна на обществеността. Натиск, който всички автомобилни компании тайно биха приветствували.
Много фирми за търговия с автомобили ще бъдат принудени да се приспособяват към новите условия и в този процес немалко ще изчезнат от сцената. Ще оцелеят само най-ефикасните и най-добре организираните, за които шансовете съвсем няма да бъдат лоши, тъй като, каквито и промени да настъпват, все някой трябва да се занимава с покупко-продажбата на употребявани коли.
Адам трябваше да прецени дали фирмата на Смоуки Стивънсън (и на сестра му Тереза, разбира се) ще процъфтява, или ще западне в условията на предстоящите промени. Докато слизаше след Смоуки по стълбището към изложбената зала, умът му беше зает с този въпрос.
През следващия час не се отдели от Смоуки нито за миг и внимателно наблюдаваше действията му. Стана му ясно, че макар и да оставяше хората да си гледат работата, той непрекъснато държи пръста си върху пулса на цялата дейност в магазина. Много малко неща убягваха от вниманието му. Безпогрешно знаеше кога да се намеси, за да разреши благоприятно някоя затегнала се продажба.
Един кокалест мъж с хлътнали бузи, който беше влязъл, без дори да погледне към изложените коли, започна спор за цените с един от продавачите. Беше се спрял на определена марка и явно беше обикалял из другите фирми.
В ръката си държеше картонче, което непрекъснато навираше под носа на продавача, а онзи клатеше глава. Смоуки бавно се насочи към тях, а Адам побърза да заеме удобна за наблюдение позиция.
— Я да видя — пресегна се Смоуки и безцеремонно издърпа картончето от ръката на онзи с хлътналите бузи. Оказа се, че това е визитна картичка на някакъв търговец на коли. На гърба й с молив бяха надраскани някакви цифри. С приятелско кимване Смоуки смекчи без-церемонната си намеса и хвърли бърз поглед върху написаното. Не си направи труда да се представи — брадата, синьото копринено сако и особено увереното му поведение ясно издаваха собственика. Погледна картичката от обратната страна и веждите му учудено се повдигнаха: — Тьрговец от Ипсъланти! Там ли живеете, приятелю?
— Не — отвърна човекът с хлътналите бузи, — но имам навик да проучвам нещата.
— И от всички искате възможно най-изгодната разлика между оценката на старата ви кола и тази, която сте решили да купите, така ли?
Онзи кимна с глава.
— Бъдете така добър и ми покажете останалите си картички — каза Смоуки.
Човекът с хлътналите бузи за миг се поколеба, после сви рамене.
— Защо не.
Извади от джоба cи снопче картички и му ги подаде. Смоуки се усмихна и започна да ги брои. Бяха осем заедно с тази, която вече държеше в ръката си. Смоуки ги разпръсна върху близкото бюро и се наведе над тях, последван oi продавача.
— Дай ми данните за старата му кола! — нареди му Смоуки.
Продавачът му подаде някакъв лист. Смоуки му хвърли бегъл поглед и го върна обратно, после се извърна към човека с хлътналите бузи:
— Сигурно ще искате картичка и от мен, нали?
— Разбира се.
Търговецът извади една от своите визитни картички и надраска няколко цифри върху обратната й страна.
Изпитият човек я пое и стреснато вдигна глава:
— Но тук пише хиляда и петстотин!
— Една чудесно закръглена сумичка — безстрастно отвърна търговецът.
— Но вие не можете да ми продадете нова кола за толкова!
— Ето тук сте дяволски прав, приятелю! Ще ви кажа и нещо друго — всички тези, които са писали върху картичките си, също няма да ви продадат кола за цифрата, която са посочили! — Смоуки събра картичките в дланта си и започна да ги отмята: — Ако се върнете при тези тук, ще ви кажат, че не са включили данъка за продажба. Тези пък не са вписали стойността на допълнителното оборудване, а вероятно и данъка… Тук не е включена стойността на подготовката за експедиция, регистрацията и бог знае още какво…
Накрая в ръката му остана една последна картичка — неговата.
— Аз пък не съм включил в своята оферта колелата и двигателя! — напълно сериозно обяви той. — Ще мисля за тях, когато дойдете да говорим сериозно!
Човекът с хлътналите бузи изглеждаше сразен.
— Стар трик на търговците, приятелю — поясни Смоуки. — Измислен е специално за купувачи като вас и се нарича „Елате утре“! — После остро запита: — Вярвате ли ми?
— Вярвам ви — смутолеви човечецът.