Тогава Смоуки нанесе главния си удар:
— И какво излиза? Получавате вярна и точна информация чак в деветата фирма от началото на обиколката си! Така ли е?
— Така излиза — неохотно се съгласи другият.
— Чудесно! Значи вече знаете как се работи тук. — Смоуки го прегърна дружески през рамото. — И тъй, приятелю, вече имате отправната си точка. Сега остава да се върнете отново при всички тези търговци и да им поискате реални оферти. — Човекът се намръщи, но Смоуки се направи, че не го забелязва. — Едва след като получите всичко и бъдете готов за още откровена информация — като например информация за крайната цена, в която са включени всички разходи, — тогава можете да се върнете при мен! — Търговецът протегна месестата си ръка и приключи: — Желая ви успех!
— Почакайте — каза човекът с хлътналите бузи. — Защо не ми я кажете още сега?
— Защото все още не сте сериозен. Защото ще продължавате да губите и своето, и моето време.
Човекът не се колеба дълго:
— Сериозен съм. Кажете честната си цена!
— Тя е по-висока от фалшификатите, които сте насъбрали — предупреди го Смоуки. — Но в нея са включени всички искани от вас допълнения, данъкът за продажбата, регистрацията, пълен резервоар а бензин… Няма нищо скрито!
След няколко минути си стиснаха ръцете, споразумели се за цена две хиляди четиристотин и петдесет долара. Продавачът се зае да оформя документите, а Смоуки продължи обиколката си.
Почти веднага го спря един току-що влязъл самоуверен клиент с лула в устата, облечен в сако от туид на модната къща „Харис“, безупречно изгладени панталони и обувки от крокодилска кожа. Известно време оживено разговаряха. Накрая човекът си тръгна, а Смоуки се върна при Адам и поклати глава.
— Доктор! С такива бизнес не става. Най-трудните ни клиенти са лекарите. Искат едва ли не да им подаряваме колите, а после пискат и за предимство в сервизното обслужване… На всичко отгоре настоява да му дадем друга кола, докато неговата е на ремонт… сякаш при мен колите са наредени по рафтовете като неговите кутийки с лейкопласт! Питайте който и да е търговец за лекарите и ще видите какво ще ви каже!
Към следващия си клиент обаче Смоуки беше далеч по-малко критичен. Масивният полуплешив мъж с гробовен глас, който търсеше кола за жена си, се оказа шеф на местния полицейски участък. Смоуки официално ги представи един на друг. Шефът се казваше Уилбър Аренсън — име, познато на Адам от вестниците. Студените сини очи на полицая внимателно опипаха тялото му, запечатвайки всички особени белези. После двамата със Смоуки се затвориха в кабинета на мецанина и Адам беше убеден, че този клиент ще получи една наистина изгодна оферта.
След известно време Смоуки изпрати полицая и се върна при него. — С ченгетата трябва да съм добре. Иначе доста скъпо ще ми излязат паркираните пред сервиза коли, които често задръстват улицата.
В залата влезе мургав бъбривец, който се насочи към рецепцията и прибра един адресиран за него плик. Смоуки го пресрещна и сърдечно раздруса ръката му. По-късно обясни:
— Бръснар, един от скритите ми агенти. Докато подстригва хората, непрекъснато им разправя колко изгодна оферта е получил от нас и колко страшен е сервизът ни. Понякога клиентите му наистина идват при нас и той получава известно възнаграждение, ако, разбира се, реализираме продажба.
Смоуки обясни, че разполага с двайсетина агенти от подобен род — телефонистки от централата за сервизно обслужване, един аптекар, една козметичка, а дори и собственик на погребално бюро. За него даде следното обяснение:
— Когато някой умре, съпругата му обикновено иска да продаде или да смени колата. Повече или по-малко тя е впечатлена от погребалните обреди и често отива именно там, където я насочи погребалният агент. Дойде ли при нас, ние имаме грижата и той да остане доволен.
Върнаха се в кабинета и им поднесоха кафе. От едно чекмедже на писалището Смоуки измъкна бутилка коняк и допълни чашите.
Отпиха и Смоуки заговори на темата, която явно занимаваше съзнанието му от доста време насам. За новия орион.
— Това ще бъде страшен удар, Адам. Сега му е времето да продадем толкова ориони, колкото можем да докопаме. Знаете как стават тези неща. — Смоуки разклати сместа в чашата си и продължи: — Питам се дали не бихте използували влиянието си, за да ми бъде отпуснат допълнителен контингент. Ще бъде добре за Тереза и дечицата…
— А и за Смоуки Стивънсън, който хубаво ще си напълни гушка-та! — остро отвърна Адам.
Търговецът сви рамене:
— Това е начин да си помагаме.
— Няма да стане! И ще ви моля никога в бъдеще да не повдигате подобни въпроси!