Първата му реакция на безочливото предложение, което съдържаше в себе си всичко онова, срещу което се бореше Комисията за защита на интересите на компанията, беше сляп гняв. Но после, приемайки нещата от no-леката им страна, той се задоволи с изказания на глас умерен отговор. Беше му ясно, че когато става въпрос за бизнес и търговия, Смоуки е напълно лишен от морални скрупули и не вижда нищо нередно в предложението, което беше направил. Може би търговецът на коли наистина трябва да бъде такъв, ако иска да се задържи на повърхността. Адам не беше сигурен. Не беше сигурен и какво да посъветва Тереза.
Но поне получи първоначалните впечатления, за които беше дошъл. Те бяха доста противоречиви и той искаше да ги анализира на спокойствие.
Глава тринайсета
Ханк Крайсъл, с когото в момента Брет Делъсантоу обядваше в Диърборн, беше типиченпредставител на онова, което в Детройт наричат невидимата част на айсберга.
Слаб и жилав, около петдесет и пет годишен мъж, стърчащ над околнитe като коли в компанията на териери, Крайсъл беше собственик на фирма за производство на автомобилни части.
Когато мислят за Детройт, хората, обикновено си представят известите в цял свят автомобилни компании, най-вече Голямата тройка. Това впечатление в общи линии е вярно, но има и една подробност — големите автомобилостроителни фирми са само върхът, видимата част на един огромен айсберг. Невидими остават хиляди предприятия със спомагателни функции, повечето от тях дребни и средни, въпреки че има и няколко действително големи. За сметка на това те развиват изненадващо активна дейност и успешно запълват празнините, оставени от големите производители. Обикновено финансирането им се извършва на базата на краткосрочни банкови заеми, но много често при тях се работи с пари в брой. В Детройт такива фирми има на всяка крачка — в центъра, в предградията, покрай второстепенните пътища и големите заводи. Те се занимават абсолютно с всичко и се помещават както в блестящи модерни сгради, така и в паянтови складове, преустроени църкви, и мизерни таванчета. Много малко от работещите в тях хора са членове на профсъюзите, макар че общата сума на изплащаните заплати възлиза на няколко милиарда долара годишно. Всички те, големи и малки, в повечето случаи известни само на най-тесен кръг специалисти, си приличат в едно — подобно на безбройните поточета и ручеи, устремени към Ниагара, постепенно се превръщат в пълноводна река и произвеждат хилядите дребни детайли, които в крайна сметка създават готовия автомобил. Без дребните производители на различни части и детайли, Голямата тройка би приличала на събирач на мед без пчели.
В този смисъл Ханк Крайсъл беше обикновена пчеличка. Погледнато иначе, той беше един уволнил се от морската пехота старши сержант с късо подстригана коса и започнали да сивеят добре поддържани мустаци. Когато стоеше неподвижен — нещо, което се случваше рядко, — стойката му беше безупречна. Но обикновено непрекъснато се намираше в движение — раз-два, раз-два — отривисто, рязко, неуморно. Така и говореше. Не спираше нито за миг през целия ден — oт ранното ставане в удобния си дом в Грос Пойнт до самия край на дългия и напрегнат работен ден. Тези и други подобни навици му бяха докарали два инфаркта заедно с предупреждението на лекаря, че третият ще бъде фатален. Но Ханк прие предупреждението така, както някога приемаше съобщенията за засада на неприятеля в джунглата Продължаваше да се товари както винаги и безгранично вярваше в своята неразрушимост и в щастливата си звезда, която между другото рядко му изневеряваше.
Именно благодарение на щастливата си звезда Ханк беше в състояние да води начина на живот, който харесваше повече от всичко на света. А той се състоеше само oт две неща — работа и жени. Е, понякога късметът отлиташе от рамото му. За пръв път това се случи в разгара на пламенната му любов с жената на някакъв полковник по време на един от летните лагери. Старши сержант Крайсъл беше разжалвал в редник лично от разгневения съпруг. По-късно, вече по време на детройтската му промишлена дейност, също имаше провали, но успехите му бяха значително повече.
Брет Делъсантоу се запозна с него в Центъра за проектиране и промишлен дизайн, където Крайсъл беше дошъл да демонстрира качествата на някаква своя резервна част. Харесаха се веднага, а станаха приятели главно поради неутолимото и вродено любопитство на младия дизайнер към живота и работата на хората от другите клонове на бранша. В онзи нещастен ден, в който се запозна с Ленард Уингейт, Брет имаше среща именно с Ханк Крайсъл. Тогава Крайсъл не успя да спази уговорката им и едва сега, два месеца по-късно, срещата им се осъществи.