Елзи наля нова порция бърбън в чашата на Ханк Крайсъл, без да предлага на Брет, който вече беше отказал.
— Тоя човек постоянно ми разказва неща, които чувам за пръв Път в живота си! — обърна се Брет към момичето.
— Той много знае. — Елзи измести поглед към Крайсъл и очите й весело проблеснаха. Брет почувствува, че двамата си разменят някакво тайно послание, и извика:
— Хей! Май стана време да си тръгвам, а?
— Не бързай! — Бившият морски пехотинец извади лула и запали. — Нали искаш да чуеш още нещо за частите? — Хвърли поглед към Елзи и добави: — Не за твоите, скъпа! — Изражението му ясно говореше, че те са запазени изключително за него.
— Говорим за автомобилни части — счете за нужно да поясни и Брет.
— Точно така — възнагради го Крайсъл с кривата си усмивка. — Преди да постъпя във войската, се бях хванал на работа в един автомобилен завод. След войната пак се върнах там. Бачках на преса, после станах майстор.
— Доста бързо си се издигнал.
— Може би прекалено бързо. Но както и да е. Там наблюдавах производството. Метални нитове. „Големите три“ са си все същите — винаги трябва да имат най-страхотните машини, скъпи сгради, кафетерии с големи режийни и още куп такива неща… А всичко това означава само едно — нит за два цента им излиза десетак.
Ханк Крайсъл дръпна от лулата си и се забули в дим.
— И тъй, веднъж отивам в снабдяването. Срещам един познат и му казвам, че мога да произвеждам същата продукция, ама по-евтино. Сам.
— Те ли те финансираха?
— По-късно, не веднага. Договор обаче подписахме. За един милион шайби, от малките. Напуснах работа с двеста долара в джоба.
Нямах помещение, нямах машини… — Ханк Крайсъл се усмихна. — Изобщо не мигнах оная нощ. Бях уплашен до смърт. На другия ден се размърдах. Наех една стара билярдна. После отидох в банката и им показах договора и квитанцията от наема. Отпуснаха ми мангизи, колкото да купя една-две бракувани машини. Наех още двама души и ги монтирахме. Ония започнаха да бачкат, а аз хукнах да събирам нови поръчки… — Крайсъл млъкна за момент, после замислено добави: — И оттогава насам не съм се спрял!
— Това твоето е цяла сага — промълви Брет. Беше виждал внушителната къща на Крайсъл в Грос Пойнт, а също и шестте му работещи с Пълно натоварване фабрики, сред които все още фигурираше преустроената билярдна. И по най-повърхностна преценка в момента Ханк Крайсъл „струваше“ най-малко два-три милиона долара.
— А какво стана с твоя приятел от снабдяването? — попита Брет. — Онзи, дето ти възложил първата поръчка. Виждаш ли го?
— Разбира се. Стои си на същото място. Твърда заплата. Скоро ще се пенсионира. От време на време го каня на вечеря.
— Какво е сага? — намеси се Елзи.
— Когато човек издържи до самия край — рече Крайсъл.
— Легенда — поясни Брет.
Крайсъл поклати глава.
— Това обаче не важи за мен. Все още не. — Замълча и потъна в размисъл. Брет никога не беше го виждал такъв. Когато проговори след известно време, гласът му беше тих, а думите му — по-малко отривисти: — Има едно нещо, дето ми се ще да направя… Може би точно то ще стане венец на всичките ми усилия, ако успея да го наложа, разбира се… — Почувствувал любопитството на Брет, бившият морски пехотинец поклати глава. — Не сега. Някой ден може би ще ти разкажа и за него…
После рязко се върна към предишното си ведро настроение:
— И тъй, правех части, правех и грешки. Бързо научих куп нови неща. Най-главното — да търся слабите места на пазара, онези с най-малко конкуренция. По тази причина зарязах новите части — около тях се водят твърде горещи битки. Захванах се с резервните. Онези, които наричаме „части за повторна употреба“. Придържах се към едно-единствено условие — да правя части, които, монтирани на колата, да бъдат максимум на петдесет сантиметра от земята — най-вече в предната и задната част. И друго — да не струват повече от десет долара парчето.