— Защо, са всички тези ограничения?
Крайсъл пусна обичайната си мъдра усмивка.
— Колите най-често търпят дребни повреди отпред и отзад. Същото важи и за частите, разположени в долната част на купето, обикновено на височина до петдесет сантиметра. Такива части се търсят много повече, което означава по-големи поръчки. Ето откъде идва печалбата за занаятчии като мен. Естествено, при по-дълъг период от време.
— А ограничението до десет долара на парче?
— Да речем, че имаш нужда от някаква поправка, строшил си нещо по колата си. Ако то струва повече от десет долара, ти ще се опиташ да го ремонтираш. Но ако струва по-малко, просто ще-изхвърлиш старата част и ще монтираш нова. Следователно ще опреш до мен. Отново добър бизнес.
Беше толкова гениално просто, че Брет се разсмя от възхита.
— Доста по-късно започнах да произвеждам различни принадлежности…
— Беше ли наложително?
— Понаучих това-онова. Повечето хора от бранша бягат от това производство. То е трудно, с къси срокове и ниска печалба. Но чрез него се стига до по-едрите неща. При това производство можеш да скриеш някоя и друга сумичка от данъчните… Колегите бягат от него, но аз — не. — Той огледа своето „Бюро за контакти с «Форд»“ и хитро се усмихна. — Защото знам повече от тях за тия неща!
— Елзи е права. Наистина знаеш куп неща! — Брет хвърли поглед към часовника си и се изправи: — Време е да се връщам в работилницата за колесници! Благодаря за обяда, Елзи.
Момичето се приближи плътно до него. Хвана го под ръка и през тънкия плат на роклята той усети топлината на тялото й — стройно и стегнато, което за миг се отдели от него, после отново се притисна. Случайно ли беше това? Едва ли. Ноздрите му се изпълниха с мекия аромат на косата й и той за миг завидя на Ханк Крайсъл за онова, което сигурно щеше да стане, след като затвори вратата след себе си.
— Идвай когато поискаш — меко продума Елзи.
— Хей, Ханк, чу ли? — шеговито попита Брет.
По-възрастният мъж за миг извърна поглед, после кисело каза:
— Ако смяташ да приемеш поканата, направи така, че аз нищо да не разбера.
След това го изпрати до входната врата, а Елзи се прибра в стаята.
— Ще ти уредя среща с Адам — увери го Брет. — Утре ще ти се обадя.
— Добре.
Двамата стиснаха ръцете си.
— А за другото наистина направи така, както ти казах — добави Ханк Крайсъл. — Да не разбера, ясно ли ти е?
— Ясно — кимна Брет. Вече беше запомнил телефонния номер на апартамента, който в указателя липсваше. Беше твърдо решен още утре да звънне на Елзи.
Асансьорът понесе Брет към улицата, — а Ханк Крайсъл заключи вратата след него.
Елзи го очакваше в спалнята. Вместо черната рокля беше облякла късо полупрозрачно кимоно, превързано с копринен колан. Тъмната коса се спускаше на свободни вълни върху раменете, а широката й уста беше полуразтворена от възбудата на предвкусваното удоволствие. Целунаха се леко и непринудено. Без да бърза, той развърза копринения колан, разтвори кимоното и я взе в прегръдките си.
Глава четиринайсета
— Ей, маце, знаеш ли от какво е направен тоя смърдящ свят?
Това беше въпросът, с който предния ден Роли Найт се беше обърнал към Мей-Лу. И понеже тя не отговори, той си отговори сам.
— От фъшкии! В целия тоя широк свят няма нищо друго освен фъшкии!
Поредица от събития в автомобилния завод бяха причина за това заключение. Макар че сам не беше броил дните от началото на работната си кириера, днешният отбеляза началото на седмата му работна седмица.
Мей-Лу беше другата новост в живота му. С това „пиленце“ (както я наричаше) се бяха запознали в един от първите му почивни дни, когато беше зает да пилее спечелените пари. Преди известно време се събраха да живеят заедно в двустайна квартира на Блейн Авеню, близо до Дванайсета улица, разположена в голям блок с апартаменти под наем. Мей-Лу не мърдаше навън, затънала сред кухненска посуда, мебели и парчета плат за завеси, и приличаше (пак по думите на Роли) на куче в саксия.
Роли не приемаше сериозно опитите на Мей-Лу да си играе на къща. Но въпреки това й даваше необходимите за поддържане на домакинството пари и (което беше още по-странно) продължаваше да ходи на работа почти, редовно.
Без съмнение причината за това състояние на нещата беше същата, която го накара да се върне в курсовете за квалификация — високият нигър с фантастичен костюм, който един ден се появи като истински Чичо Том, за да му съобщи, че се казва Ленард Уингейт. Това стана в оная стаичка в гетото и двамата вдигнаха голяма патърдия. Роли му рече да върви по дяволите и да го остави на мира. Но Чичо Том се оказа упорит човек. Започна да му разказва как са успели да пипнат онова дебело бяло копеле — инспектора с чековете, а Роли го слушаше с все по-нарастващо удивление. Когато обаче го запита дали шкембелията ще отиде в пандиза, където биха пратили всеки негър на негово място, Уингейт откровено отвърна отрицателно. Което още веднъж доказваше, че всички брътвежи за справедливост на белите бяха и си остават една огромна фъшкия! Това призна дори и черният Чичо Том — Уингейт. Роли остана учуден от мъката, която се долавяше в това признание, и изведнъж омекна. Малко по-късно прие да се върне на работа.