Във всеки завод за сглобяване на коли непредвиденото спиране на конвейера е бедствие, което може да се сравни само с избухването на пожар. Всяка минута престой означава загуба на цели състояния — заплати, управленчески и производствени разходи, които нищо не може да възстанови. Казано другояче — когато поточната линия се движи, от нея всеки петдесетина секунди слиза по една напълно готова кола. Следователно, когато тя спре, с всеки петдесет секунди компанията губи стойността на една нова кола.
Ето защо първата задача на аварийната група е да пусне линията в движение. Въпросите оставаха за после.
Врял и кипял в подобни ситуации, екипът знаеше какво да прави. Откриха мястото на скъсването и приближиха откачените части. Отрязаха пречупеното звено и моментално завариха на негово място ново. Едва камионетката беше спряла и пламнаха ярките слънца на оксижените. Работеше се с бясно темпо. Обикновено хората от аварийната група осъществяваха най-грубо прикрепяне, колкото да тръгне конвейерът. А основната си работа вършеха, когато производството спираше за смяна на работниците или за обедна почивка. Тогава проверяваха качеството на заварката и ако имаше нужда, я усилваха.
Един от работниците махна с ръка на майстора Франк Паркланд, който стоеше до телефона за връзка с най-близкия контролен пункт.
— Пускай!
Паркланд предаде нареждането в слушалката и след миг захранването, изключено автоматично в момента на аварията, отново беше включено. Зъбчатата верига равномерно затропа по носачите и конвейерът са раздвижи. Седемстотин работници, повечето доволни от прекъсването, отново започнаха работа.
От спирането до пускането на линията бяха изминали четири минути и петдесет и четири секунди. Което означаваше, че не са произведени около пет коли и половина и компанията е понесла загуби в размер на малко повече от шест хиляди долара.
Макар и вече доста поизплашен, Роли все още не можеше да разбере какво е направил.
Но твърде бързо откри това.
Майсторът Паркланд — едър мъжага с широки рамене — тръгна покрай конвейера с намръщено лице. В ръката си държеше изкривеният десетсантиметров болт, който му беше предала аварийната група.
От време на време се спираше, вдигаше смачкания болт и казваше:
— Това нещо е било пуснато тук, в сектора между двата носача. Някой видял ли е кой го направи?
В отговор хората клатеха глави и Франк Паркланд продължаваше да се приближава, повтаряйки отново и отново въпроса си.
Когато стигна до групата за монтаж на двигатели, младият работник с африканската прическа се превиваше от смях. Той махна с ръка към Роли Найт и задавено продума:
— Ей тоя беше, шефе! Видях го с очите си!
Работниците наоколо се присъединиха към смеха му. Въпреки че явно се присмиваха на него, Роли не се засегна. Това беше просто една шега, разнообразие, грубовата лудория. Какво толкова беше станало в края на краищата? Та нали линията беше спряла само за няколко минути? Роли също се засмя, но срещнал погледа на Паркланд, усмивката замръзна на лицето му.
— Ти ли го направи? — втренчи се в него майсторът. — Ти ли пусна тоя болт във веригата?
Лицето на Роли го издаде. Очите му направо побеляха oт внезапно обзелия го страх, примесен със смъртна умора. Oт обичайната му наглост нямаше и следа.
— Вън! — остро нареди Паркланд.
Роли се отстрани от конвейера. Майсторът направи знак на един oт резервните работници, който незабавно зае мястото му.
— Номер?
Роли каза номера на социалната си осигуровка, който беше запомнил още първия ден. Паркланд си записа и името, а лицето му продължаваше да бъде смръщено.
— Ти си нов, нали?
— Аха.
Велики боже! Все едно и също! Питат, разпитват, край няма! Дори когато белият се готви да те ритне в задника, той пак го прави по шибания си начин!
— Това, което си направил, се нарича саботаж! Знаеш ли какви са последствията?