Роли сви рамене. Не знаеше какво е това „саботаж“, но не му харесваше начинът, по който звучи. Вероятно ще загуби работата си, помисли той със същото чувство на обреченост, с което преди няколко седмици прие мисълта, че е отпаднал от курсовете за квалификация. В момента беше любопитен да види какво ли още ще му лепнат. Тоя тип насреща му явно изгаря от желание да му създаде неприятности.
Някой зад гърба на Паркланд извика:
— Франк, мистър Залески идва!
Майсторът се извърна и изчака масивният заместник-директор да се приближи.
— Какво стана. Франк?
— Ей това, Мат. — Паркланд му подаде изкривения болт.
— Нарочно?
— Точно това установявам в момента — отвърна Паркланд и от начина, по който го каза, пролича, че не желае да му се бъркат.
— Хубаво. — Залески хвърли хладен поглед към Роли Найт и добави: — Няма да се церемоним с никого, ако се окаже саботаж! Знаеш, че и профсъюзът ще ни подкрепи. Чакам писмения ти доклад за случая, Франк!
После кимна и се отдалечи.
Франк Паркланд не можеше да си обясни защо се въздържа и не обвини открито в саботаж човека пред себе си. Имаше всички основания да го направи и да го уволни още на момента. Никой не би се заел да оспорва решението му. Но в едни мит всичко му се стори прекалено лесно. Дребният недохранен младеж насреща му приличаше не на престъпник, а на жертва. Едва ли би се държал по този начин, ако предварително е знаел какво го очаква.
Той вдигна виновния за аварията болт пред очите на Роли и рязко запита:
— Съзнаваше ли до какво ще доведе това?
Роли вдигна очи към стърчащия доста сантиметри над него Паркланд. При други обстоятелства в този поглед би вложил всичката си омраза и злоба, но сега беше твърде уморен. Едва успя да поклати глава.
— Вече знаеш!
В главата му отново изплуваха виковете, хаосът, сирената, червената мигаща светлина.
— Така е, човече, зная… — неволно се усмихна той.
— Кой те накара да го направиш?
Роли отново усети погледите на другите около себе си. Вече никой не се усмихваше.
— Кой беше? — настоятелно повтори майсторът.
Роли мълчеше.
— Не беше ли онзи, който те издаде?
Работникът с африканската прическа се наведе ниско над двигателя, който в момента поставяше.
Роли поклати глава. Не по този начин. При подходящ случай ще си оправи сметките с него.
— Е, добре — въздъхна Паркланд. — Не зная защо имам чувството, че са те преметнали. Макар че е много вероятно преметнатият да се окажа аз! — Майсторът впи остър поглед в него и явно проклинайки собствената си мекушавост, добави: — Ще приемем, че всичко е станало случайно! Но ти помни, че отсега нататък си поставен под постоянно наблюдение! — После остро нареди: — Връщай се на работа!
И за свое голямо изумление Роли довърши смяната си, монтирайки тампони на арматурни табла.
Естествено, той знаеше, че положението ще претърпи някаква промяна. На следващия ден беше обект на одобрителни погледи и добродушни закачки от страна на останалите работници. Той обаче добре съзнаваше, че тези закачки лесно ще се превърнат в грубости, ако другите решат, че е някой загубеняк, над когото могат да издевателствуват безнаказано. Животът на всеки човек с подобна репутация, създадена било поради нещастно стечение на обстоятелствата, било поради мекушавост, лесно се превръща в мъчение, а може да бъде и пряко застрашен, защото монотонната работа на конвейера възбужда желанието на хората за разнообразие дори когато то е жестока шега.
По време на обедната почивка на четвъртия му работен ден в кафетерията цареше обичайната блъсканица. Неколкостотин души напуснаха работните си места и едновременно се втурнаха към гишетата, за да намерят по-предно място в бързо натрупалата се опашка, да получат и погълнат храната си, а след това да отскочат до тоалетната и евентуално да измият маслото и мръсотията от ръцете си (миенето на ръцете преди ядене се считаше за непрактично). И всичко това — в рамките на трийсетте определени за почивка минути. Роли забеляза сред тълпата работника с африканската прическа, който беше заобиколен от група приятели. Всички се хилеха и гледаха към него. Няколко минути по-късно, току-що получил храната си, той беше силно блъснат изотзад — всичко купено падна на пода и бе незабавно отъпкано от тълпата. На пръв поглед това приличаше на нелепа случайност, но Роли прекрасно разбра как стоят нещата. През този ден остана гладен, тъй като нямаше време да се реди отново на опашката.
В момента, в който го блъснаха, тренираното му ухо безпогрешно долови едно характерно изщракване и без да се обръща, той знаеше, че в нечия ръка зад него проблясва острието на нож. Следващия път ще го блъснат малко по-силно и сгъваемото острие ще поодраска тялото му — може би леко и на шега, а може й по-сериозно, помисли си той. И през ум не му мина, че всичко това е ирационална и лишена от всякаква логика диващина. Заводът, в който хиляди най-различни хора намират препитанието си, е истинска джунгла и в него действува един-единствен закон — законът на джунглата. Ето защо трябваше да се въоръжи с търпение и да чака удобен случай за нанасяне на ответен удар.