От друга страна, цената на всичко това не беше никак малка — пет дълги и уморителни работни дни в завода! Е, понякога ставаха четири, а веднъж дори и три. Подобно на много други работници. Роли също не отиваше на работа в понеделник, ако беше препил през уикенда. Също и в петък — когато страшно му се приискваше да започне по-отрано. Но дори и в тези случаи заплатата му стигаше да върже двата края.
Работата на конвейера беше не само тежка, но и толкова монотонна, че в съзнанието му често изплуваше съветът, който му даде някакъв работник още в първите работни дни „Тръгнеш ли насам, остави мозъка си у дома.“
Имаше обаче и друго.
Въпреки волята си, въпреки дълбоко закостенелия си начин на мислене, който го предупреждаваше да бъде нащрек и да не се превръща в подлога на белите, Роли Найт започна да се увлича от своята работа. Основна причина за това беше бързата му схватливост, която, прибавена към интуитивната му жажда за знания, за пръв път в живота му получи поле за изява. Имаше и още една причина. Нея обаче Роли категорично би отхвърлил, ако се намереше някой да му я посочи — между него и майстора Франк Паркланд бяха започнали да се зараждат отношения на взаимно уважение.
В началото след двата инцидента, които го принудиха да запомни Роли Найт, Паркланд се държеше враждебно. Но след известен период на скрито и неотстъпно наблюдение тази враждебност беше заместена от одобрението. „Виждаш ли го онзи малкия? — запита той веднъж Мат Залески по време на обичайните им инспекции по конвейера. — През първата му седмица в завода бях убеден, че ще ни създава само неприятности, но сега е между най-добрите работници.“ Залески само изсумтя, слушайки го с половин ухо. В последно време неговите неприятности бяха нараснали и една от тях беше искането за увеличаване на производството, повишаване на качеството и намаляване на разходите. Ръководството на компанията го притискаше жестоко в това отношение, въпреки че трите задачи явно се изключваха взаимно. А това пък съвсем не му помагаше да се бори със своя стар вътрешен враг — язвата на дванайсетопръстника. Притихнала за известно време, напоследък тя непрекъснато го измъчваше. Ето защо Мат Залески едва ли можеше да прояви интерес към отделната личност — той се вълнуваше единствено от статистическите данни, в които влизаше и многохилядната, но безлика за него армия на работниците.
Именно това — макар че Мат Залески не притежаваше философската прозорливост да го проумее, а дори и да я притежаваше, нямаше власт да го промени — беше основната причина, поради която произведените в Северна Америка автомобили, общо взето, отстъпваха по качество на западногерманските коли. Във ФРГ системата на производство не е толкова безкомпромисна, работниците не са лишени от усещането за индивидуалност, а това им позволява да изпитват гордост от майсторлъка на работата си.
При това състояние на нещата Франк Паркланд правеше всичко, което зависеше от него.
Именно той постави Роли на редовно работно място на поточната линия и прекрати неустановеното му положение на резерва. Наистина и по-късно се налагаше да го мести, но това вече не беше онова лудешко препускане, от което на Роли му се завиваше свят. Майсторът му обясни, че го мести, защото постепенно е овладял най-трудните операции и той вече разчита на него.
На този етап от трудовата си дейност Роли изведнъж откри, че не всички работни места по поточната линия са тежки и изнурителни. Една от леките и приятни работи например беше монтирането на предни стъкла и именно поради този факт всеки попаднал на този пост работник моментално започваше да се прави на много натоварен с цяла серия от напълно излишни движения, когато усетеше, че го наблюдават, Роли също успя да поработи на това място, но само след няколко дни Паркланд отново го прати на една от наистина тежките операции — свързването на електроинсталациите в най-труднодостъпните точки на купетата. След още няколко дни Роли овладя и най-трудната дейност на конвейера — „сляпото“ прикрепване и затягане на болтове и гайки, при което се работеше само с върховете на пръстите.