Същия ден Паркланд откровено сподели с него:
— Тази система не е справедлива. Най-мръсната и неприятна работа получават точно най-добрите работници — онези, на които майсторът действително може да разчита. Бедата е там, че на мен ми е много необходим човек за прикрепянето на тези болтове — и то човек, на когото имам вяра.
Едва ли Франк Паркланд вложи някакъв особен смисъл в думите си. Но Роли Найт ги възприе по съвсем друг начин — за пръв път в живота му един далеч по-високопоставен човек му беше говорил като равен, беше подложил на критика съществуващата система, беше споделил с него откровеното си мнение.
В резултат се случиха две неща. Първо, благодарение на порасналото си умение и рязко подобреното си от редовното хранене физическо състояние Роли започна да затяга по най-добрия възможен начин и най-трудните болтове. И второ — той започна внимателно да наблюдава Паркланд.
След известно време, макар и да не стигна до открито възхищение, взе да гледа на майстора като на човек, който третира еднакво справедливо бели и черни, държи на дадената дума и стои настрана от заобикалящата го корупция и низост. В своя живот Роли почти не беше срещал хора, за които би могъл да каже, пък дори и да помисли подобно нещо.
Но както обикновено се случва, когато хората превъзнасят ближните си и забравят, че те също имат своите слабости, скоро дойде и разочарованието.
Роли отново получи предложение да се включи в нелегалното тото. То дойде от един слабоват млад негър с прорязано от белези лице, когото всички наричаха Лестър Татето. Той беше разносвач в склада и всички знаеха, че наред с основната си работа е момче за поръчки на лихварите и комарджийските босове. Според мълвата Татето се сдобил с белезите по лицето си в резултат на неиздължен заем и оттогава се прехвърлил от другата страна на бизнеса.
Облегнал се на конвейера до работното място на Роли, Татето настоятелно му говореше:
— Хората те харесват, но вече започват да си мислят, че имаш нещо против тях. Сигурно ще станат груби!
— Няма да ме уплашиш с голямата си уста — отвърна му Роли. — Хайде, изчезвай!
Още преди няколко седмици Роли беше решил да се включи в играта, но нищо повече.
— Човек трябва да докаже, че е истински мъж — продължи да настоява, Татето. — А ти не правиш нищо! — Помисли за момент, после добави — Поне напоследък…
Без всякаква задна мисъл, просто за да се отърве, Роли отвърна:
— Как си представяш, че мога да играя тук, пред очите на майстора?
Сякаш за потвърждение на думите му, недалеч от тях се появи фигурата на Франк Паркланд.
— Хич да не ти пука! — презрително процеди Татето. — Тоя ще си трае… нали затова му плащат!
— Лъжеш!
— А ако ти докажа обратното, ще се съгласиш ли?
Роли слезе от обработената вече кола, изплю се на пътеката и се покатери в следващата. Не знаеше защо, но изведнъж го обхванаха съмнения.
— Само дрънкаш! — настоя на своето той. — Докажи, пък ще видим!
Още на другия ден Татето му доказа правотата на думите си.
Под претекста, че кара нови материали, той се приближи до работното място на Роли и измъкна от джоба си мазен незапечатан плик. Разтвори го колкото да се види съдържанието му — няколко жълти фиша и две двайсетдоларови банкноти, после каза:
— Ясно ти е, нали? Сега гледай внимателно!
След това се насочи към малката стаичка на майстора, която в момента беше празна, и пъхна плика под едно преспапие. Оттам отиде при Паркланд, който беше надолу по конвейера, и му каза няколко думи. Майсторът кимна и без да бърза, тръгна към канцеларийката си. Там взе плика, прегледа съдържанието му и го прибра във вътрешния си джоб.
Роли, който внимателно следеше развоя на събитията, не се нуждаеше от повече обяснения. Беше съвсем ясно, че парите са подкуп.
До края на смяната си Роли работеше разсеяно. Пропусна да постави няколко болта, а доста други заминаха незатегнати. На кого му пука от това, по дяволите?! И защо ли пък чак толкова се учудва? Нима всичко наоколо не вони? Винаги е воняло! Нима всички не гледат да лапат? И тия тук, и другите навън… Всички! Спомни си за инструктора от курсовете за квалификация, който го накара да подпише чековете и после открадна парите му. Първо инструкторът, сега и Паркланд… Защо пък Роли Найт трябва да бъде различен?
Същата вечер каза на Мей-Лу:
— Ей, маце, знаеш ли от какво е направен тоя смърдящ свят? От фъшкии! В целия тоя широк свят няма нищо друго освен фъшкии!
В края на седмицата започна да работи за шайката, която разпространяваше фишовете на нелегалното тото в завода.