В Гърция човек остава с убеждението, че норма е гениалността, не посредствеността. Никоя страна не е родила толкова много гении, пропорционално на броя на населението, колкото Гърция. Само за един век тази малка нация е дала на света почти петстотин гениални личности. Изкуството й, възникнало преди петдесет столетия, е вечно и несравнимо. Пейзажът е все така най-приятният, най-дивният, който планетата ни може да предложи. Обитателите на този мъничък свят са живели в хармония с естествената околна среда, населявайки я с богове, които са били реални и са участвали непосредствено в тяхното битие. Гръцкият космос е най-красноречивият пример за единството на мисъл и дело. Той се е съхранил и до днес, въпреки че елементите му отдавна са се разпръснали. Образът на Гърция, макар и избледнял, продължава да съществува като архетип на чудото, сътворено от човешкия дух. Цял един народ, както свидетелстват останките от неговите постижения, се е въздигнал до висини, които никога преди и никога след това не са били достигани. Било е чудо. И все още е. Задачата на гения, а човекът е във висша степен гениален, е да поддържа чудото живо, да живее неизменно в чудото, да прави чудото все по-чудесно, да не си създава зависимости, а да живее, творейки чудеса, да мисли чудотворно, да умре чудотворно. Няма особено значение мащабът на разрушеното, стига само семето на чудото да бъде съхранено и отгледано. В Епидавър се изпълваш с неуловимите остатъци от чудодейния устрем на човешкия дух. Той те залива подобно на пръските на могъща вълна, която най-накрая се е разбила на отсрещния бряг. Днес вниманието ни е концентрирано върху физическата неизчерпаемост на Вселената; трябва да съсредоточим мислите си върху този твърд факт, защото никога преди човека не е грабил и опустошавал в такава голяма степен. Ето затова сме склонни да забравим, че царството на духа също е неизчерпаемо и че в него нито едно постижение не се губи. Когато се озовеш в Епидавър, прозираш, че това е факт. Светът може да не издържи и да се разпадне под напора на озлоблението и враждебността, но тук, без значение какъв неистов ураган могат да завихрят пагубните ни страсти, съществува обител на мир и спокойствие, чистото рафинирано наследство от едно минало, което все още не е изчезнало.