Покрай брега като ред зъби стърчаха къщи с набързо разчистени площадки отпред, странно наподобяващи някои стари квартали на Париж, в които общинските власти се бяха опитали да внесат малко въздух и светлина за децата на бедняците. В Париж преходът от един квартал към друг е незабележим, сякаш минаваш през невидими мънистени завеси. В Гърция промените са резки, почти болезнени. Има места, където можеш само за пет минути да видиш всичко, което се е преобразило за петдесет века. Ясно очертано, изваяно, вдълбано. Дори и пустошта носи печата на вечността. Тук съзираш всичко в неговата уникалност и неповторимост — този човек, седнал на този път под това дърво; това магаре, катерещо се по тази пътека в тази планина; този кораб на това пристанище край това тюркоазено море; тази маса на тази тераса под този облак. И тъй нататък. Към каквото и да насочиш погледа си, като че го зърваш за пръв път; то няма да избяга, не ще бъде разрушено до сутринта; не ще се разпадне, изпари или промени коренно. Всяко отделно нещо, което съществува, независимо дали е било създадено от Бог, или от човека, случайно или по план, се откроява подобно на сърцевина в ореол от светлина, време и пространство. Храстът е равностоен на магарето; стената е също толкова значима, колкото и камбанарията; динята си струва колкото и човекът. Нищо не живее повече, отколкото му е присъщо; няма я желязната воля, която да проправя страховития си път посредством сила. Половин час ходене и си освежен и изтощен от разнообразието на аномалии и единственост. За сравнение, Парк Авеню изглежда като лудница и несъмнено е. Най-старата сграда в Ираклион ще надживее най-новата в Америка. Организмите умират; клетката продължава да живее. Животът е в корените, враснали в простотата, проявяваща се в уникалността.
Отбивах се редовно в дома на вицеконсула за купичката си с ориз. Понякога той имаше посетители. Веднъж дойде председателят на местното сдружение на шивачите. Бил живял в Америка и говореше чудат, старомоден английски. „Господа, бихте ли желали по една пура?“, казваше. Споменах, че едно време и аз самият съм бил шивач. „Но сега е журналист — припряно вметна вицеконсулът. — Тъкмо прочете книгата ми.“ Започнах да разправям за хастари от алпака, тропоски, меки ревери, прекрасна вълна от викуня, джобове с капаци, копринени жилетки и украсени с везба фракове. Бърборех като полудял, страхувайки се да не би вицеконсулът да отклони разговора към любимата си мания. Не бях много сигурен дали босът на шивачите е тук като приятел, или като привилегирован лакей. Не ми пукаше, реших да се сприятеля с него, само и само да избегна темата за тая пъклена книга, която се бях престорил, че съм прочел, макар да я захвърлих на третата страница.
— Къде се намираше ателието ви, господине? — поинтересува се шивачът.
— На Пето Авеню — рекох, — беше на баща ми.
— Пето Авеню — това е една много богата улица, нали? — отбеляза той и вицеконсулът наостри уши.
— Да — отвърнах, — при нас идваха само най-добрите клиенти — банкери, брокери, адвокати, милионери, железодобивни магнати, собственици на хотели и прочее.
— И сте се научили да кроите и шиете? — попита мъжът.
— Можех да кроя единствено панталони — отговорих, — саката са прекалено сложни.
— И колко вземахте за един костюм, господине?
— О, по него време само сто или сто двайсет и пет долара…
Той се обърна към вицеконсула и го помоли да сметне какво прави това в драхми. Изчислиха го. Вицеконсулът бе видимо впечатлен. Беше си зашеметяваща сума в гръцки пари — достатъчно, за да си купиш корабче. Почувствах, че бяха някак си скептично настроени. Започнах да меля като картечница — за телефонни указатели, небостъргачи, телеграфни ленти, хартиени кърпички и всичките ония отвратителни атрибути на големия град, които карат селяндура да се облещи така, все едно е видял Червено море да се разтваря пред очите му. Телеграфната лента особено заинтригува шивача. Веднъж бил ходил на Уолстрийт, за да посети фондовата борса. Искаше да поприказваме на тая тема. Попита ме плахо дали няма обикновени хора, които сами управляват дребните си акции. Взе да размахва ръце като глухоням, наподобявайки жестовете, характерни за извънборсовите пазари. Вицеконсулът го изгледа тъй, сякаш не беше с всичкия си. Притекох му се на помощ. Разбира се, че има, хиляди при това, и всичките владеят този специфичен език за глухонеми, заявих енергично. Станах и сам размахах ръце, за да демонстрирам как се прави. Вицеконсулът се усмихна. Казах им, че ще ги заведа във фондовата борса, ще им покажа главната зала. Описах им в детайли тая лудница, все едно купувах дялове от медни рудници „Анаконда“, Обединена калаена компания, „Тел & Тел“, всичко, което можех да си спомня от откаченото си минало на Уолстрийт, било то летливо, запалително или болкоуспокояващо. Търчах от единия край на стаята до другия, купувайки и продавайки като пощурял, застанах до скрина на вицеконсула и телефонирах на брокера си да залее пазара, обадих се на банкера си да ми отпусне заем от петдесет хиляди веднага, на телеграфистите, да им издиктувам няколко телеграми, на управителите на компаниите за зърно в Чикаго, да започнат доставката на пшеница за Мисисипи, на министъра на вътрешните работи, да го питам дали е прокарал закона за индианците, на шофьора си, да му поръчам да сложи нова резервна гума в багажника, на шивача си, да го наругая, задето е направил яката на розово-бялата ми риза твърде стегната, да не говорим за монограма ми. Изтичах зад стола и изгълтах един сандвич в бюфета на борсата. Казах „здрасти“ на мой приятел, който се качваше в кабинета си, за да си пръсне черепа. Купих си вестника с резултатите от конните надбягвания и натиках карамфил в бутониерата си. Накарах да ми лъснат обувките, докато отговарям на някакви телеграми и приказвам по телефона, държейки слушалката с лявата ръка. По невнимание купих няколко хиляди акции от Железопътната компания, а после се прехвърлих на Обединената газова компания, предчувствайки, че новият популистки законопроект ще подобри положението на домакинствата. За малко да забравя да прочета бюлетина за времето; за щастие, ми се наложи да изтичам до близкото магазинче, за да напълня вътрешния си джоб с шепа хавански пури „Корона“, което ме подсети да погледна прогнозата и да видя дали е валяло в района на Озарк.