— Извинете. Сигурно съм объркал болницата. — Белоус се престори, че се готви да излезе. — Сюзан, какво, по дяволите, правиш тук? — подхвърли той през рамо. — Дадоха ми да разбера, че вече си „персона нон грата“. — В гласа му неволно прозвучаха нотки на раздразнение. Много му се събра този ден, а върхът бе злополучното посещение в дома на Уолтърс.
— Кой, аз ли? Грешите, сър. Аз съм мис Скарлет, новата сестра от десети „Уест“ — произнесе Сюзан с превзет южняшки акцент.
— Господи, Сюзан, стига с тия глупости.
— Идеята беше твоя, не помниш ли?
— Какво правиш тук?
— Не виждаш ли? Лъскам си обувките.
— Добре де, я да почнем отначало. — Белоус затвори вратата и се подпря на плота. — Сюзан, нещата станаха много сериозни. Естествено, радвам се да те видя, наистина. Чудесно прекарахме снощи. Господи, сякаш цяла седмица оттогава. Но ако беше видяла какво се разигра тук днес следобед, щеше да разбереш защо вече не издържам. На всичко отгоре ми заявиха, че ако продължавам да те прикривам, а и да подпомагам твоята, цитирам, „идиотска мисия“, ще бъда изгонен и ще се наложи да си търся друго място за специализация.
— О, горкото момче! Няма я мама да му избърше нослето.
Белоус извърна поглед встрани, като се опитваше да се овладее.
— Така доникъде няма да стигнем. Как не разбираш, Сюзан, аз рискувам много повече от теб.
— Дяволите да те вземат! — Лицето й пламна от гняв. — Какъвто си егоист, не виждаш по-далече от носа си. Готов си да се откажеш дори ако виждаш, че животът на родната ти майка зависи от това.
— Милостиви боже! Каква черна неблагодарност! Какво общо има майка ми?
— Нищо, разбира се. Абсолютно нищо. Не се сетих какво друго е поне отчасти равностойно на твоята специализация в изопачената ти ценностна система. И затова споменах майка ти.
— Говориш глупости, Сюзан.
— Глупости значи. Виж, Марк, толкова си притеснен за кариерата си, че дори си ослепял. Нещо по мен не ти ли прави впечатление?
— Моля?
— Какво „моля“? Къде е клиничният ти опит, острата наблюдателност, която се предполага, че си придобил по време на обучението си по медицина? Какво мислиш, е това тук, под окото ми? — Тя посочи удареното място. — Ами това? — Въпросът й прозвуча почти нечленоразделно, тъй като бе издала напред долната си устна, за да покаже раната.
— Прилича на ударено… — Белоус посегна да прегледа раната, но Сюзан го отблъсна.
— Долу тия мръсни лапи. Той, представете си, рискувал. Е, добре, слушай тогава. Днес следобед някакъв тип ме нападна и ми изкара ума. Знаеше всичко за мен, всяка моя стъпка през последните дни. Познава дори семейството ми. Включи и него в заплахата. А ти ще ми разправяш, че рискуваш повече от мен!
— Наистина ли те нападнаха? — не можеше да повярва Белоус.
— Я стига, Марк. Няма ли да измислиш нещо по-умно? Остава да кажеш, че нарочно съм се ударила, за да карам хората да ме съжаляват! Попаднах на голяма игра, така да знаеш. Боя се, че е замесена цяла организация. Само не знам как, защо и кой.
В продължение на няколко минути Белоус гледаше Сюзан с невиждащи очи, като прехвърляше мислено невероятния разказ, а и онова, което сам бе преживял същия следобед.
— Не мога да ти покажа рани, но аз също преживях кошмарен следобед. Помниш ли лекарствата, за които ти споменах? Онези, дето откриха в лекарския офис на операционното. Шкафчето се водеше на мое име и нямаше начин да не ме замесят. Реших да изясня веднъж завинаги нещата, като намеря Уолтърс и разбера от него защо това шкафче все още е зачислено на мен, след като вече имах друго. Но Уолтърс не се появи днес. За първи път от толкова години. Отидох у тях… — Белоус въздъхна и докато си наливаше кафе, си спомни зловещите подробности. — Беше се самоубил, нещастникът, намерих го в банята.
— Самоубил се е, така ли?
— Ами да. Явно е разбрал, че лекарствата са открити, и е избрал най-лесния начин за спасение.
— Сигурен ли си, че се е самоубил?
— В нищо не съм сигурен. Дори не видях бележката. Извиках полицията, а подробностите научих от Старк. Само не ми казвай, че не е било самоубийство. О, боже, само това не! Нищо чудно и мен да заподозрат. Какво те накара да предположиш такова нещо? — Белоус беше напрегнат.