— Ким, ще бъдеш ли така добър да се обадиш за линейка?
— Какво ти е? — попита той и дотича при нея.
— Много силно кървя — каза Нанси, — но не е нещо тревожно. Твърде обилна менструация, предполагам. Просто трябва да отида веднага в болницата, така че извикай линейка, моля те.
Бяха я откарали веднага, без много шум и излишно суетене, но тя се оказа неподготвена за дългото чакане пред залата за спешна помощ. Появата на д-р Мейджър за пръв път предизвика у нея приятно чувство. Винаги досега бе свързвала неговото присъствие — лицето, жестовете, дори миризмата на тялото му — с онези крайно неприятни гинекологични прегледи, на които редовно се подлагаше за профилактика. Но когато той се появи в залата за спешна помощ, тя толкова му се зарадва, че без малко да се разплаче.
Гинекологичният преглед в тази зала несъмнено бе най-ужасният от всички досегашни. Леката завеса, която непрекъснато отмятаха и спускаха, представляваше единствена преграда между тълпата в залата и нараненото й чувство за собствено достойнство. През няколко минути й измерваха кръвното налягане; взеха й кръв, преоблякоха я в болнична нощница. И всеки път завесата със свистене се дръпваше встрани и Нанси се озоваваше пред внушителен брой лица на хора в бели дрехи, деца с кървящи рани и стари, уморени хора. А легенчето стоеше съвсем открито и всеки можеше да види големия безформен тъмночервен съсирек. В това време д-р Мейджър провеждаше прегледа и говореше на сестрата за друг случай. Нанси стисна очи и заплака беззвучно.
И все пак скоро всичко щеше да свърши или поне така бе обещал лекарят. Той й бе обяснил с най-малки подробности каква е вътрешната повърхност на матката й, как тя се променя по време на нормален цикъл и какво се случва, когато тези промени не настъпят. Спомена и нещо за кръвоносните съдове и необходимостта от яйчника да се отдели яйцеклетка. Лечението определено изискваше дилатация и кюртаж. Нанси веднага се беше съгласила да се подложи на операцията, но помоли да не известяват родителите й. После можеше да им съобщи сама. Майка й сигурно щеше да си помисли, че е трябвало да направи аборт.
Сега, когато Нанси бе вперила поглед в яркия светлинен барабан, ободряваше я единствено мисълта, че целият този кошмар ще приключи за по-малко от час и тя отново ще заживее нормално. Оживлението в операционната зала й беше напълно чуждо, ето защо бе приковала очи в светлината и избягваше да поглежда встрани.
— Удобно ли ви е?
Нанси погледна надясно. Между синтетичната стерилна маска и бонето я наблюдаваха две тъмнокафяви очи — Глория ди Матео увиваше чаршафа около дясната й ръка. По този начин я обездвижваше, залепена отстрани до тялото.
— Да — отговори някак отнесено Нанси.
В действителност се чувстваше крайно неудобно. Операционната маса беше твърда като евтината й кухненска маса с изкуствено покритие. Но фенерганът и демеролът, които й бяха поставили, започваха да оказват своето въздействие някъде в дълбините на главния й мозък. Нанси беше много по-будна, отколкото би желала, но същевременно започваше да се чувства откъсната и безразлична към това, което я заобикаляше. От атропина гърлото и устата й пресъхваха, а езикът й лепнеше.
Вниманието на д-р Билинг бе изцяло погълнато от апарата пред него — сложна машина от неръждаема стомана, вертикални манометри и няколко различно оцветени бутилки с газ под налягане. Най-отгоре беше закрепена кафява бутилка с халотан. На етикета пишеше: „C2HBrClF3“. Едно почти съвършено анестезиращо средство. „Почти“, защото понякога, изглежда, увреждаше черния дроб на пациента. Но подобно увреждане не се случваше често, а другите безспорни качества на халотана караха специалистите да пренебрегват това тъй рядко усложнение. Д-р Билинг държеше много на препарата. Във въображението си той си представяше как усъвършенства халотана, запознава със своите постижения медицинските кръгове в уводна статия на „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“ и много скоро получава Нобеловата награда, облечен в същия смокинг, който бе купил за сватбата си.