Натика шапката си в десния ръкав на палтото и го остави в гардеробната зад информационното гише. С помощта на болничния телефонен указател позвъни в компютърния център.
— Ало, обаждам се от счетоводния отдел — каза тя леко задъхана, като се стараеше гласът й да звучи естествено. — Мистър Шварц взе ли си вече материалите?
Отговорът беше положителен — Хенри Шварц бе минал преди около пет минути. Дошла съм тъкмо навреме, каза си Сюзан. Тя тръгна към сградата на Харди, където на третия етаж се помещаваха канцелариите на счетоводството.
Вечерната смяна беше съвсем малобройна в сравнение с дневната. Когато Сюзан влезе, в далечния край на стаята се виждаха само трима души — двама мъже и една жена, които вдигнаха едновременно глави при нейното влизане.
— Извинете, бихте ли ми казали къде да намеря мистър Шварц?
— Шварц? Разбира се. Канцеларията в ъгъла — каза единият от мъжете и посочи към срещуположния край на стаята.
— Благодаря — рече Сюзан.
Хенри Шварц тъкмо преглеждаше поръчаните материали. В малката канцелария цареше пълен ред. Книгите на етажерката бяха наредени методично по височина, на три сантиметра от ръба, ни повече, ни по-малко.
— Мистър Шварц? — усмихната се приближи към бюрото му Сюзан.
— Да? — каза той, без да маха пръста си от мястото, докъдето беше стигнал.
— Изглежда, моят материал се е объркал с вашите или поне такова беше общото мнение горе. Дали не сте забелязали някакъв чужд материал?
— Още не съм стигнал до края. Какво ви липсва?
— Една информация за кома, която ни трябва за изработване профил на заболяването. Имате ли нещо против да надникна във вашите поръчки?
— Заповядайте — каза Шварц и бързо запрелиства разпечатките.
— Ако е тук, сигурно е последна — пусната е веднага след вашите.
Шварц вдигна обемистия материал от бюрото. Отдолу лежеше необходимата на Сюзан информация. Най-отгоре беше прикрепена заявката й.
— Ето я — каза Сюзан.
— Но според бланката аз съм направил заявката — недоумяваше Шварц.
— Нищо чудно тогава, че са я смесили с вашия материал — посегна за своя Сюзан. — Но уверявам ви, това никак не ще ви заинтересува. И във всеки случай вината със сигурност не е ваша.
— По-добре да взема да се обадя на Джордж. — Шварц отново постави нещата пред себе си.
— Не си правете труда — каза Сюзан на излизане. — Вече го обсъдихме в подробности. Много ви благодаря.
— Няма защо — отговори Шварц, но тя вече беше излязла.
— Сюзан, ти прекаляваш, наистина прекаляваш — говореше Белоус помежду лъжичките крем карамел, който беше взел от таблата на някакъв пациент, на когото прекалено много му се повръщаше, за да яде. — Пропускаш лекцията, следобедната визитация, отбягваш срещата с пациентите си, а ето че се мотаеш тук чак до осем вечерта. Единствената постоянна черта в поведението ти досега е твоята пълна непоследователност. — Той се усмихна и застърга с лъжичка по дъното на чашата.
Двамата седяха в офиса на „Пети Биърд“, където за Сюзан беше започнал този ден в болницата. Седеше на същото място, където бе седяла и сутринта. На пода лежеше разпечатката от компютъра. Сюзан проследяваше поредицата от имена и отбелязваше тези, които й трябваха, с жълт флумастер.
Белоус отпи от кафето си.
— Потвърждението е налице — каза тя и сложи капачката на флумастера.
— Какво потвърждение? — попита Белоус.
— Че като изключим Бърман, случаите на неизяснена кома тук в Мемориалната болница през миналата година не са били шест.
— Урааа! — провикна се Белоус и вдигна тост с чашата за кафе. — Сега вече няма да се притеснявам за анестезията и ще си оправя хемороидите.
— Бих ти препоръчала да се придържаш към свещичките — каза Сюзан, като броеше отбелязаните имена. — Не са шест, а единайсет. И ако състоянието на Бърман не се промени, ще станат дванайсет.
— Сигурна ли си? — Тонът му рязко се промени и той за пръв път прояви интерес към данните от компютъра.
— Толкова са според този материал. Нищо чудно да изскочат още няколко, ако получа пряк достъп до информацията.
— Наистина ли мислиш така? Господи, единайсет случая! — Белоус се наведе към нея, като облизваше празната лъжичка. — Как успя да вземеш тези сведения от компютъра?