Анестезиологът кимна леко, за да покаже на Глория ди Матео, че може да започне подготовка на перинеума. А в същото време се настани удобно, за да продължи работата си. Сега му оставаше само внимателно да наблюдава жизнените показатели — сърдечен ритъм и пулс, кръвно налягане, температура. Докато пациентката беше парализирана, той трябваше да компресира вентилационния мях, за да я обдишва. Сукцинилхолинът щеше да изгуби действие след осем-десет минути; тогава Нанси можеше да диша сама. Кръвното налягане се задържа на 105/70. Високият пулс от напрежението преди анестезията падаше непрекъснато, докато установи спокоен ритъм от седемдесет и два удара в минута. Д-р Билинг беше доволен и нетърпеливо очакваше почивката за чаша кафе след около четирийсет минути.
Случаят вървеше гладко. Д-р Мейджър пристъпи към бимануален преглед и помоли за допълнителна релаксация. Това означаваше, че кръвта на Нанси бе преодоляла токсичното действие на дадения по време на интубацията сукцинилхолин. Д-р Билинг с готовност й постави още два кубически сантиметра и прилежно го отрази в своя протокол. Ефектът беше незабавен. Д-р Мейджър благодари и информира екипа, че яйчниците са гладки, с големина на обикновени сини сливи. Той винаги правеше това сравнение, когато палпираше нормални яйчници. Дилатацията на маточната шийка мина без затруднение. Матката на Нанси беше в нормално предно положение, извивката на дилататорите съответстваше напълно. От вагиналния свод бяха изтеглени с вакуум няколко съсирека. Д-р Мейджър внимателно кюретира вътрешността на матката и обърна внимание на консистенцията на ендометриалната тъкан. Когато хирургът връщаше втората кюрета, д-р Билинг забеляза лека промяна в ритъма. Внимателно се взря в монитора, проследявайки електронния сигнал, прекосяващ екрана на осцилоскопа. Пулсът спадна на около шейсет удара в минута. Анестезиологът инстинктивно напомпи маншета на апарата за кръвно налягане и се вслуша напрегнато да долови познатото далечно и приглушено туптене на кръвта в притиснатата артерия. С постепенното отслабване на налягането на въздуха чу съответния звук, който отчиташе диастоличното налягане. Кръвното беше 90/60. Не беше чак толкова ниско, но смути неговия аналитичен ум. Дали това не означаваше някакъв обратен вагусен сигнал от матката? Анестезиологът свали стетоскопа.
— Доктор Мейджър, бихте ли спрели за малко? Кръвното налягане спадна. Как преценявате загубата на кръв?
— Не повече от петстотин кубически сантиметра — промърмори д-р Мейджър и вдигна поглед.
— Странно — каза д-р Билинг и отново постави стетоскопа в ушите си. Напомпа маншета на апарата. Кръвното беше 90/58. Погледна монитора: пулс 60.
— Какво е налягането? — попита д-р Мейджър.
— Деветдесет на шейсет при пулс шейсет — отговори д-р Билинг и за пореден път провери вентилите за регулиране притока от апарата за анестезия.
— Какво нередно има в това, за бога? — сопна се д-р Мейджър с донякъде неуместно за опитен хирург раздразнение.
— Нищо — съгласи се д-р Билинг, — но все пак е промяна. Досега всички показатели бяха устойчиви.
— Е, цветът й е фантастичен. Тук отдолу е червена като череша — пошегува се д-р Мейджър.
Никой не се засмя на неуместната шега.
Д-р Билинг погледна часовника. Беше 7:48 ч.
— Окей, продължавайте. Ще ви кажа, ако настъпят други промени — каза д-р Билинг, докато здраво натискаше обдишващия мях, за да изпълва максимално дробовете на Нанси. Нещо го безпокоеше: то отключваше шестото чувство у него, активираше надбъбречните му жлези и ускоряваше собствения му пулс. Той наблюдаваше как обдишващият мях се свива и остава неподвижен. Компресира го отново и мислено отбеляза степента на противодействие, оказано от бронхиалните тръби и дробовете на Нанси. Обдишването й ставаше твърде лесно. Той отново погледна към меха. Никакво движение. Никакво дихателно действие от страна на пациентката, въпреки че втората доза сукцинилхолин би трябвало вече да е преработена от организма.
Кръвното налягане се повиши слабо, после отново спадна до 80/58. Монотонният ритъм на монитора прескочи веднъж. Погледът на д-р Билинг се стрелна към осцилоскопния екран. Ритъмът се възстанови отново.