— Хенри Шварц беше така любезен да ми помогне — отговори нехайно тя.
— Кой, по дяволите, е Хенри Шварц?
— Да пукна, ако знам.
— Пощади ме — каза той и закри очите си с ръка. — Твърде съм уморен за мисловни игри.
— Това хронично страдание ли е или актуално заболяване?
— Остави тия глупости, Сюзан. Как получи данните? Подобни поръчки задължително се утвърждават в отделението.
— Качих се горе днес следобед, попълних една от онези бланки, дадох я на хубавия мъж зад бюрото и тази вечер отидох да си взема данните.
— Съжалявам, че попитах… — Белоус стана и размаха лъжицата си в знак, че оставя тази тема. — Единайсет случая… Всичките ли са по време на операция?
— Не — отговори Сюзан и се наведе отново над списъка. — Харис не излъга, като каза шест. Другите пет са били на консервативно лечение. Диагнозата им е реакция на непоносимост. Това не ти ли се струва доста странно?
— Не.
— Е, хайде де — не се стърпя Сюзан. — Думата „непоносимост“ звучи много добре, но в действителност означава, че те не са имали представа каква е била диагнозата.
— Може и да си права, но, Сюзан, скъпа, това все пак е една голяма болница, а не провинциален клуб. Към нея препращат хора от цяла Нова Англия. Знаеш ли колко смъртни случая има тук средно на ден?
— Смъртта си има причини, а тези случаи на кома нямат — поне засега.
— Е, смъртта невинаги има очевидна причина. За тази цел има аутопсия.
— Попадна точно в целта. Когато някой умре, правите му аутопсия и разбирате каква е причината за смъртта, така че по възможност да обогатите знанията си. Но при случаите на кома не можете да направите аутопсия, защото пациентите витаят между живота и смъртта. Затова пък още по-важно е да се направи някакъв друг вид „опсия“, „животопсия“, ако щеш. Правите всички възможни изследвания, които ви хрумнат, само дето не накълцвате жертвата. Диагнозата е също така важна, може би дори по-важна от тази след аутопсията. Ако можехме да разберем какво е увреждането при тези хора, вероятно бихме ги извели от това състояние. Или още по-доброто — бихме направили необходимото, за да избегнем комата.
— Дори и аутопсията — каза Белоус — невинаги дава конкретен отговор. Има много смъртни случаи, при които точната причина за смъртта не се определя изобщо, независимо дали е направена аутопсия, или не. Случайно научих, че двама пациенти са хвърлили топа днес, но много се съмнявам, че ще им бъде поставена диагноза.
— Защо мислиш така?
— Защото и двамата издъхнали поради спиране на дишането. Явно просто са престанали да дишат и кротко са се преселили в отвъдното без никакво предупреждение. Намерили са ги мъртви. А при респираторен блок невинаги се открива лесно обяснение.
Белоус беше заинтригувал Сюзан. Тя го гледаше втренчено, без да мига и без да помръдва.
— Ей, добре ли си? — попита я той и размаха ръка пред лицето й. Но тя остана неподвижна, докато накрая не погледна надолу към разпечатката. — Какво ти е, по дяволите, психомоторна епилепсия ли получи? — попита Белоус.
Сюзан го погледна.
— Епилепсия? Не, разбира се. Значи при тези случаи смъртта е настъпила поради спиране на дишането?
— Очевидно. Искам да кажа, че са спрели да дишат. В един момент са се предали.
— За какво лежаха в болницата?
— Не съм сигурен. Единият май имаше някакъв проблем с крака. Ако е било флебит, може да открият белодробна емболия или нещо такова. Другият беше с лицева парализа.
— И двамата ли бяха на система?
— Не помня, но не бих се учудил. Защо питаш?
Сюзан прехапа долната си устна и се замисли върху току-що казаното от Белоус.
— Марк, знаеш ли какво? Тези смъртни случаи, които спомена, могат да бъдат отнесени към жертвите на комата. — Тя потупа списъка с опакото на ръката си. — Струва ми се, че си попаднал на нещо. Помниш ли имената им?
— За бога, Сюзан, това не ти излиза от ума. От преумора започваш да получаваш халюцинации. — Белоус заговори с престорено загрижен тон. — Въпреки това не се притеснявай, случва се и на най-добрите от нас, ако сме стояли до късно две-три нощи подред.
— Говоря сериозно, Марк.
— Зная и точно това ме безпокои. Защо не си дадеш почивка за ден-два, та да не мислиш за тези неща? После, когато продължиш, ще бъдеш по-обективна. Ето какво ще ти кажа: утре имам свободна вечер и с малко късмет ще се измъкна оттук до седем часа. Искаш ли да вечеряме заедно? Тук си само от един ден, но имаш нужда да се откъснеш от болницата толкова, колкото и аз.