Белоус не беше се замислял да покани Сюзан толкова скоро и по такъв начин. Но остана доволен от хрумването си, защото очевидно се получи спонтанно и следователно лесно би се справил с един евентуален отказ. Звучеше повече като предложение заедно да потърсят решение на проблема, отколкото като покана за среща.
— Това за вечерята е чудесна идея, не бих могла да отмина предложение за вечеря, даже и с безгръбначно. И все пак, Марк, как се казваха двамата починали днес?
— Крофърд и Ферър. Пациенти от „Шести Биърд“.
Присвила устни, Сюзан записа имената в бележника си.
— Ще трябва да ги проуча утре сутринта. Всъщност… — тя погледна часовника си — защо не още тази вечер. Ако ще има аутопсия, кога ще стане тогава?
— Вероятно тази вечер, най-късно утре сутринта — сви рамене Белоус.
— Следователно не бива да отлагам. — Сюзан сгъна отново разпечатката. — Благодаря ти, Марк, приятелю, ти отново ми помогна.
— Отново?
— Дааа. Благодаря за статиите, които ми изкопира. От теб ще стане добър секретар някой ден.
— Няма го майстора.
— Тц-тц-тц! Ще се видим утре вечер. Какво ще кажеш за „Риц“? Не съм яла там от няколко седмици — подразни го тя и тръгна към вратата.
— Не бързай толкова, Сюзан. Ще те видя на визитация утре сутрин в шест и трийсет. Спомни си уговорката ни. Ще те прикривам още един ден, ако дойдеш на визитация.
— Марк, досега беше много мил, наистина. Нека не си разваляме отношенията тъй скоро. — Тя се усмихна кокетно и дръпна кичур коса пред лицето си. — Няма да си легна, докато не прочета всички материали, които ми осигури. Трябва ми още един цял ден. Ще поговорим пак утре вечер.
И тя си тръгна.
Докато отпиваше от кафето си, Белоус отново се почувства окуражен относно Сюзан. После стана. Имаше още много работа.
Понеделник, 23 февруари, 20:32 ч.
Лабораторията по патоанатомия беше в сутерена на главната сграда. Сюзан слезе по стълбите и се озова в някакъв коридор, който вдясно се губеше в пълна тъмнина, а наляво изведнъж завиваше и изчезваше от полезрението. От тавана висяха голи електрически крушки на около осем-девет метра една от друга. Светлинният кръг на всяка крушка се припокриваше с този на съседната, а преплетените от тавана тръби хвърляха странни сенки. Някой се беше опитал да освежи мрачния подземен свят и бе нашарил стените с оранжеви цапаници.
Точно срещу Сюзан, донякъде скрита от погледа, една стрелка сочеше наляво; надписът отгоре гласеше: „Патоанатомия“. Сюзан зави по коридора. Стъпките й отекваха по бетонния под, заглушавани от съскащите тръби на парното. Зловещото усещане, че се намира в подземието на огромната сграда, бе крайно потискащо. За нея патологията представляваше черната страна на медицината, специалност, чието съществуване се дължеше на резултата от фаталните грешки в лечението — смъртта. Тя все още не приемаше аргументите, изтъкващи значението на биопсията, както и изводите, съпътстващи всяка аутопсия и обещаващи полезни данни за живите. Беше гледала само една аутопсия по време на курса по патоанатомия и дори тя й беше много. Животът никога не беше й изглеждал толкова крехък, нито пък смъртта така безвъзвратна, както когато наблюдаваше двамата едри патолози да изваждат вътрешностите от тялото на наскоро починалия пациент.
При спомена за това събитие тя забави крачка, но не се спря. Беше непоколебима. Извървя стотина метра, преди коридорът да се раздели на две. Тя нервно погледна през рамо, за да се увери, че не е пропуснала вратата за лабораторията. Опасенията й нарастваха, но тя продължи. На няколко места електрическите крушки бяха изгорели. Сянката й се появяваше пред нея и започваше да се удължава, а щом навлезеше в обсега на следващата изправна крушка, избледняваше и изчезваше.
Накрая спря пред две летящи врати, остъклени в горната част. Върху напуканите матирани стъкла с големи букви беше написано „Забранено влизането без пропуск“. Под прозореца на дясната имаше надпис с бронзова боя: „Лаборатория по патоанатомия“. Сюзан се поколеба. Чудеше се за каква сцена да се подготви. Посъбра увереност, открехна вратата и надникна вътре. Пространството бе почти изцяло заето от дълга черна каменна маса, разположена по дължина на помещението и отрупана с микроскопи, предметни стъкла и кутии за тях, химикали, книги и всякакво друго оборудване. Сюзан бутна вратата и пристъпи в лабораторията. Въздухът бе наситен с острата миризма на формалдехид.