Цялата стена вдясно, от пода до тавана, бе покрита с етажерки, запълнени до краен предел с различни по размер шишенца и бурканчета. Като се вгледа по-отблизо, Сюзан разбра, че аморфната безцветна маса в голямата стъкленица отпред е цяла човешка глава, с надлъжен разрез точно през средата. Зад разполовения език в стената на гърлото имаше някаква гранулирана маса. На етикета на стъклото пишеше само: „Карцином на фаринкса, 304-А6 1932“. Сюзан потръпна и се въздържа да разгледа другите, не по-малко отблъскващи експонати.
В дъното на стаята имаше други летящи врати, същите като тези към коридора. Отвъд се чуваше смесица от гласове и дрънчене на метални предмети. Тя тръгна към вратата колкото се може по-тихо. Чувстваше се като нарушител в едно чуждо и може би враждебно обкръжение.
Опита се да надникне през процепа между вратите. Въпреки ограниченото полезрение веднага позна, че пред нея е залата за аутопсии. Бавно отвори лявата врата.
Силен звън отекна в стаята и я накара да се завърти, при което пусна вратата и тя с трясък се затвори зад нея. Отначало си помисли, че е задействала някаква алармена система, и й се прииска да хукне обратно по коридора. Но преди да помръдне, един патолог се появи от някаква странична врата.
— Здрасти — подхвърли към Сюзан той, докато отиваше към мивката, откъдето взе един иригатор с дестилирана вода. Усмихна й се и започна да пръска таблата с предметни стъкла. Тъмновиолетовият им цвят изсветля. — Добре дошли в патолабораторията. Студентка ли сте?
— Да. — Сюзан се усмихна насила.
— Тук много-много не се мяркат студенти, дори и денем… Мога ли да ви услужа с нещо?
— Не. Аз просто разглеждам. Тук съм съвсем отскоро. — Тя пъхна ръце в джобовете на бялата си престилка. Пулсът й биеше бясно.
— Разполагайте се. В офиса има кафе, ако желаете.
— Не, благодаря. — Сюзан отстъпваше назад покрай бюрото, като безцелно докосваше кутиите с предметни стъкла.
Патологът прибави още едно кехлибарено петно към таблата със стъклата и нагласи часовниковия механизъм.
— Всъщност можете да ми помогнете — каза Сюзан, като въртеше в ръце някои от стъклата на масата. — Днес починаха двама пациенти от „Шести Биърд“. Чудех се дали са… — Тя се опитваше да намери точната дума.
— Как се казват? — попита патологът, като бършеше ръце. — Тъкмо сега правят една аутопсия.
— Ферър и Крофърд.
Той отиде до една дъска с прикачени с пружини листове, която висеше на пирон в стената.
— Хм… Крофърд. Това име ми говори нещо. Мисля, че беше случай за съдебния лекар. Ето го Ферър… случай за съдебен лекар. Прав съм. И Крофърд е такъв случай. И двамата са за съдебния, но почакайте така.
Той се запъти бързо към вратите на залата за аутопсии и блъсна с длан едната. Като държеше с дясната си ръка ръба на затворената половина, той се наведе напред и главата му изчезна от погледа на Сюзан.
— Ей, Хамбургер, как се казва този, когото сега оправяш?
Последва пауза, след която се чу нечий глас, но Сюзан не можа да схване какво каза.
— Крофърд! Мислех, че е за експертиза. — Последва нова пауза.
Той се върна в стаята точно когато времето на брояча изтече. Звънът му още веднъж накара Сюзан да подскочи. Лекарят пръсна отново дестилирана вода върху предметните стъкла.
— Както обикновено съдебният лекар е оставил и двата случая за отделението. Мързеливо копеле. Както и да е, сега работят Крофърд.
— Благодаря. Може ли да вляза да погледна?
— Ама разбира се, за нас е удоволствие — вдигна рамене патологът.
Сюзан се спря за момент пред вратите, но знаеше, че той я наблюдава, затова бутна едната и влезе в залата.
Помещението беше дванайсетина метра дълго и толкова широко, старо и мръсно. Стените бяха покрити с бели, много стари и напукани плочи, на места изпопадали. Подът бе застлан с някаква сива мозайка. В средата на залата имаше три мраморни маси, повдигнати в горния си край. Струя вода непрекъснато се стичаше към улеите в долния край, от което се чуваше постоянно шуртене. Над всяка маса висяха ярка крушка, везни и микрофон. Сюзан осъзна, че стои на някакъв подиум, издигнат на три-четири стъпала над основното ниво. Отдясно имаше няколко редици от дървени пейки, подредени амфитеатрално, останка от времето, когато лекарите се събирали на групи, за да наблюдават аутопсиите.
Само една от лампите светеше, тази над най-близката маса. Тънък сноп светлина падаше върху голия труп. От двете страни на масата стоеше по един патолог с мушамена престилка и гумени ръкавици. Останалата част от залата чезнеше в червеникавокафяв полумрак като в зловеща картина на Рембранд. Масата в средата на залата оставаше в сянка, но Сюзан можеше да види, че на нея също има гол труп с етикет около големия пръст на десния крак. Голям Y-образен шев пресичаше гръдния кош и коремната област. Третата маса едва се виждаше в тъмното, но явно беше празна.