При влизането на Сюзан работата в залата спря. Двамата лекари се втренчиха в нея с наведени глави, за да не им блести в очите лампата над тях. Единият, с големи мустаци и бакенбарди, тъкмо зашиваше Y-образния разрез на обления от светлината мъжки труп. Другият, по-висок с почти трийсет сантиметра, стоеше пред легена с извадените органи.
След като огледа Сюзан, по-високият се зае отново с работата си. Посегна с лявата ръка в нахвърляните органи и хвана черния дроб. Дясната му ръка стискаше голям, остър като бръснач касапски нож. С няколко замаха отдели черния дроб от останалите органи и го пльосна на везната. Настъпи един педал на пода и заговори по микрофона:
— Черният дроб е червеникавокафяв на цвят, с леки петна, точка. Общото му тегло е… две цяло и четири килограма, точка. — Той посегна към тавичката на везната, извади дроба и отново го пусна в легена.
Сюзан слезе няколко стъпала и плахо се приближи. Намирисваше на риба; въздухът бе тежък, все едно напоен с масло като в мръсна служебна стаичка на някое трамвайно депо.
— Консистенцията на черния дроб е по-твърда от нормалното, точка. — Ножът проблесна на светлината и разряза дроба. — Разрезната повърхност показва груб лобарен строеж, точка. — Ножът разряза дроба на още четири-пет места и накрая отдели едно парченце от средата. — Образецът има типична зърниста структура, точка.
Сюзан пристъпи по близо до масата. Всмукващият канал за отпадъчни води беше точно пред нея. По-високият патолог отляво посегна към легена за друг орган, но спря при думите на мустакатия:
— Ей, здрасти…
— Привет! — поздрави Сюзан. — Извинете, че ви безпокоя.
— Няма защо. Заповядайте при нас, само че почти свършихме.
— Благодаря, стига ми само да погледам. Този Крофърд ли е или Ферър?
— Този е Ферър — каза патологът. После посочи другото тяло. — Онзи е Крофърд.
— Питах се дали сте установили причината за смъртта.
— Не — каза по-високият. — Още не сме отворили белите дробове. Крофърд макроскопски беше чист. Може микроскопският профил да изясни нещата.
— Очаквате ли нещо в белите дробове? — попита Сюзан.
— Ами от данните за явно спиране на дишането очаквахме, че ще излезе белодробна емболия. Но въпреки това не мисля, че ще открием нещо. Вероятността за такава находка е по-голяма в мозъчните срезове.
— Защо смятате, че няма да откриете нищо?
— Ами защото съм аутопсирал няколко случая като този и никога не съм намирал нищо. А историята е все една и съща. Сравнително млади хора, някой случайно минава и открива, че не дишат. Следва опит за възкресяване, но без успех. После ги пращат при нас или изчакват съдебният лекар да ни ги прехвърли.
— Според вас колко са тези случаи приблизително?
— За какъв период?
— Да речем… година-две.
— Шест-седем за последните две години.
— И нямате никаква представа за причината?
— Не.
— Съвсем никаква? — повтори малко учудено Сюзан.
— Мисля, че е нещо свързано с мозъка. Нещо прекъсва дишането им. Мозъчен удар може би. Правил съм секция на мозък в два подобни случая.
— И?
— Не открих нищо.
Сюзан усети, че й се повдига. Атмосферата, миризмата, образите, шумовете — от всичко това се почувства замаяна и потръпна от надигащата се у нея вълна на погнуса. Потисна я.
— Тук ли са болничните листове на Ферър и Крофърд?
— Разбира се, оттатък в офиса.
— Бих искала да ги погледна. Ако намерите нещо интересно, извикайте ме, моля ви. Ще ми бъде любопитно.
По-високият вдигна сърцето и го постави на везната.
— Ваши пациенти ли бяха?
— Не съвсем — каза Сюзан и тръгна към изхода, — но можеха и да бъдат.
По-високият погледна лукаво към колегата си, докато тя излизаше. Мустакатият я наблюдаваше, като се опитваше да прецени как най-лесно да научи името и телефонния й номер.
Офисът за персонала беше като всички други в болницата. Машината за кафе беше от памтивека. Боята от едната страна беше изгоряла и олющена, а жицата беше протрита до такава степен, че представляваше истинска опасност. Плотът по продължение на двете странични стени беше осеян с болнични папки, хартия, книги, чаши за кафе и захвърлени химикалки.