Вратата на кабинета се отвори и тя вдигна очи. За втори път се срещаше с д-р Харис. Веднага усети някаква заплаха, дори враждебност в погледа му — нямаше и следа от благоразположение и с нищо не издаваше, че я познава. Идеята да го чака в кабинета му не беше нейна, а по-скоро указание от секретарката, която й беше уредила тази среща. Сега Сюзан се чувстваше неловко, като натрапник в това светилище, което принадлежеше единствено на д-р Харис. На всичко отгоре държеше в ръка една от книгите му.
— Незабавно върнете книгата там, откъдето сте я взели — каза Харис, като се обърна да затвори вратата. Изрече думите преднамерено бавно, сякаш говореше на дете.
Съблече дългата си бяла престилка и я окачи на закачалката на гърба на вратата. Без да каже нищо повече, той седна зад бюрото си, отвори една голяма протоколна книга и направи няколко бележки. Държеше се така, сякаш Сюзан изобщо не беше там.
Тя затвори книгата, която държеше, и я върна на мястото й. После отново зае директорския стол, на който беше седнала да чака преди половин час.
Единственият прозорец беше точно зад гърба на д-р Харис и светлината от него заедно с тази на флуоресцентните лампи отгоре му придаваше странен отблясък. Заслепена, Сюзан трябваше да присвива очи.
Златният електронен часовник на лявата китка на Харис отлично подхождаше на лекия му загар; ръцете му бяха мускулести, но с удивително нежни стави. Независимо от сезона и температурата, той носеше синя риза с къси ръкави.
Минаха няколко минути, докато приключи с документацията. След като затвори протоколната книга, Харис позвъни на секретарката си да я вземе. Едва тогава се обърна и зачете присъствието на Сюзан.
— Мис Уилър, аз наистина съм изненадан, че ви виждам в моя кабинет. — Д-р Харис се облегна бавно назад.
Изглежда му беше трудно да я гледа в очите, а тя самата не виждаше ясно чертите му поради светлината зад гърба му. Тонът му беше студен. Последва мълчание.
— Бих искала да се извиня — започна Сюзан — за нахалството си вчера в стаята за следоперативно събуждане. Както вероятно сте се досетили, това е първият ми клиничен курс на обучение и още не съм привикнала с болничната среда, особено в реанимацията. Отгоре на всичко получи се странно съвпадение. Около два часа преди срещата ни бях прекарала известно време с пациента, когото преглеждахте. Бях включила предоперативната му система.
Сюзан спря в очакване на някаква реакция от страна на безизразната фигура пред себе си. Човекът пред бюрото дори не помръдна.
Тя продължи:
— Всъщност моят разговор с пациента излезе извън границите на професионалната намеса. Почти се уговорихме да се срещнем някъде навън.
Сюзан отново спря, но д-р Харис продължаваше да мълчи.
— Предлагам ви тази информация по-скоро като обяснение, отколкото като извинение за моята реакция в стаята за следоперативно събуждане. Излишно е да казвам, че когато се сблъсках с истината за състоянието на пациента, бях доста разстроена.
— И реагирахте по начин, характерен за вашия пол — каза д-р Харис снизходително.
— Моля? — Сюзан бе чула думите му, но спонтанно запита дали го е разбрала правилно.
— Казах: „И реагирахте по начин, характерен за вашия пол“.
Тя почувства, че се изчервява.
— Не зная как да разбирам това.
— Разбирайте го така, както го чувате.
Последва неловка пауза. Сюзан се поразмърда, после заговори.
— Ако това е мнението ви за жените, то аз наистина съм виновна; да се поддадеш на чувствата си при подобни обстоятелства, е разбираемо за всяко човешко същество. Признавам, че не бях образец на професионалист при първата си среща с пациента, но мисля, че ако ролите ни бяха разменени и аз бях пациентът, а той — лекарят, вероятно щеше да се получи същото. Не мога да приема, че простата човечност е някаква слабост, отредена само на студентките по медицина, особено когато трябва да се примирявам с покровителственото отношение на моите колеги от мъжки пол към медицинските сестри. Но аз не дойдох тук, за да обсъждаме тези въпроси, а да ви се извиня за нахалството. Това е всичко. Не се извинявам за това, че съм жена.
Отново млъкна в очакване на някакъв отговор, но такъв не последва. Усети, че я обхваща нарастващо раздразнение.