— Ако това, че съм жена, ви безпокои, то си е ваш проблем — каза натъртено тя.
— Отново проявявате нахалство, драга — каза Харис.
Сюзан се изправи. Сведе поглед към лицето му с присвитите очи, пълните бузи и широката брадичка. Светлината превръщаше косата му в корона от сребърен филигран.
— Виждам, че така доникъде няма да стигнем. Съжалявам, че дойдох. Довиждане, доктор Харис.
Тя се обърна и отвори вратата към коридора.
— А защо дойдохте? — попита Харис след нея.
С ръка върху дръжката на вратата, Сюзан отправи поглед навън и се замисли върху въпроса му. Очевидно се колебаеше дали да си тръгне. Накрая се обърна отново с лице към завеждащия анестезиологията.
— Исках да се извиня и да забравим станалото. Против разума си се надявах, че ще пожелаете да ми окажете малко помощ.
— В какво отношение? — попита Харис с малко по-мек глас.
Сюзан стоеше нерешително, обхваната от съмнения, после затвори вратата, върна се до стола, но не седна. Тя изгледа Харис и си помисли, че няма какво да губи и въпреки студенината му трябва да изпълни първоначалното си намерение.
— Споменахте, че през миналата година е имало шест случая на продължителна кома след анестезия, и аз реших да разгледам проблема като евентуална тема за курсова работа. Открих, че сте съвършено прав. Имало е шест случая след анестезия през миналата година. Но е имало също и пет случая на внезапна и необяснима кома в различните отделения. Вчера двама души починаха от респираторен блок. Историята на заболяването при тези пациенти не предполагаше, че може да се случи такова нещо. Приети са в болницата за съвсем периферни проблеми: единият с флебит след лека операция на стъпалото, а другият с парализа на Бел. И при двамата общото състояние било добро, освен че единият е имал глаукома. Не е намерено обяснение за спирането на дишането. Имам чувството, че съществува връзка между тези два случая и предишните случаи на кома. С други думи, налице са дванайсет случая, които представляват различни нюанси на един и същ проблем. И ако Бърман се окаже в същото положение като другите, тогава ще станат тринайсет души, при които се наблюдава някакво неизяснено явление. Може би най-лошото е, че тези случаи зачестяват, особено по време на анестезия. Интервалът между тях като че ли непрекъснато намалява. Във всеки случай реших да се опитам да изследвам проблема. По-нататък се нуждая от помощ от някого като вас. Трябва да ми бъде разрешен достъп до цялата съхранявана информация, за да проверя колко случая ще открие компютърът при директно запитване. Нужни са ми и болничните листове на предишните жертви.
Харис се наведе напред и бавно постави ръце върху бюрото.
— Май и отделението по вътрешни болести е имало неприятности — измърмори той. — Джери Нелсън не спомена за това.
Той вдигна поглед към Сюзан и заговори по-високо:
— Мис Уилър, вие газите в мътни води. Радостно е да чуеш, че някой, който току-що е завършил основния курс в Медицинския институт, се интересува от изследователска клинична работа. Но темата не е подходяща за вас. Има много причини да го кажа. Преди всичко проблемът за комата е далеч по-сложен, отколкото изглежда. Засега то е само описание, което си струва да отиде в коша. Прибързаният извод, че всички случаи на кома са свързани помежду си само защото причинителят не е напълно известен, е абсурден. Мис Уилър, съветвам ви да се спрете на нещо по-определено и не тъй рисковано за вашата курсова работа. А що се отнася до това да ви окажа помощ, то трябва да призная, че нямам време за това. Нека ви призная и още нещо, което сигурно и сама сте разбрали вече. Не се опитвам да го крия. Не обичам много жените да се занимават с медицина.
Харис посочи с пръст към Сюзан, сякаш се прицелваше с пистолет.
— За жените това е игра, с която да запълнят времето си, нещо шик… а по-късно — да става каквото става. Просто прищявка. И отгоре на това, те до една са непоносимо емоционални и…
— Доктор Харис, стига с тези врели-некипели — прекъсна го Сюзан, като вдигна стола за облегалката и го пусна от една педя височина. Беше вбесена. — Не дойдох тук, за да слушам такива глупости. Всъщност хора като вас дърпат медицината назад, неспособни да откликнат на предизвикателствата на времето.
Харис удари с отворена длан върху бюрото, при което книжата и моливите се разхвърчаха и потърсиха по-безопасно място. С един скок той заобиколи бюрото тъй светкавично, че Сюзан онемя. Лицето му се озова само на сантиметри от нейното. Тя замръзна пред неочакваната ярост, която беше предизвикала.