— Свършвам след пет минути — подхвърли д-р Мейджър.
С чувство на облекчение анестезиологът намали притока на райски газ и халотан, а увеличи този на кислорода. Искаше да понижи степента на анестезия. Кръвното се покачи до 90/60 и той почувства известно облекчение. Даже си позволи с опакото на ръката да избърше челото си — капчиците пот издаваха растящото му безпокойство. Погледна към абсорбера на въглеродния двуокис. Всичко изглеждаше нормално. Часът беше 7:56. Анестезиологът посегна с дясната си ръка и повдигна клепачите на Нанси. Не усети никакво съпротивление. Зениците бяха максимално разширени. Отново го заля вълна на страх. Нещо не беше наред… никак не беше наред.
Понеделник, 23 февруари, 7:15 ч.
В сумрака на 23 февруари 1976 година самотни снежинки се носеха по Лонгуд Авеню. Беше стегнал голям студ; температурата бе -7°С. Литналите крехки кристалчета оставаха цели дори след като се удареха в паважа. Сиви облаци скриваха слънцето над пробуждащия се град. Морският бриз все повече сгъстяваше мъглата, обгръщаща последните етажи на високите сгради, забулени в причудлива тъмна пелена под нежните пръсти на зората над Бостън. Не се очакваше сняг, но вятърът издуха чак до града малкото снежинки, изкристализирали над Кохасет. Онези, които долетяха до Лонгуд Авеню, продължиха по авеню Луи Пастьор, откъдето внезапно въздушно течение ги запрати към един от прозорците на третия етаж на общежитието на Медицинския институт. Щяха да се плъзнат по стъклото, ако то не беше покрито с мазен слой бостънска пушилка, в която залепнаха. Топлината отвътре бавно проникваше през стъклото, нежните кристалчета се разтопиха и смесиха с мръсотията.
Вътре в стаята си Сюзан Уилър нямаше никаква представа за драмата, която се разиграваше на прозореца. След неспокойна и почти безсънна нощ съзнанието й с мъка се отърсваше от един безсмислен и тревожен сън. В най-добрия случай 23 февруари щеше да бъде труден ден, а вероятно и злополучен. Следването в Медицинския институт се състои от хиляди по-дребни кризи, понякога прекъсвани от наистина драстични катаклизми. Според Сюзан Уилър 23 февруари спадаше към втората категория. Преди пет дни за нея бе приключила първата част от следването — две години, посветени на основните дисциплинарни знания, преподавани в учебни зали и научни лаборатории. Сюзан Уилър се беше представила много добре, защото умееше да се справя и в класната стая, и в лабораторията, и с изпитните теми. Беше известна със записките си, обект на постоянен интерес сред колегите й. Отначало тя ги даваше на всички. По-късно, когато започна да осъзнава реалната заплаха от конкуренция, която смяташе, че е превъзмогнала след завършването на Радклиф, тя промени тактиката си. Даваше записките си на малко хора — приятели или колеги, на които можеше да разчита, ако й се наложи да пропусне занятие. Но това рядко й се случваше.
Мнозина шеговито я укоряваха заради постоянството. Тя винаги отговаряше, че не си струва да пропуска онова, което й се предлага. Разбира се, не това беше причината. Навлязла в една чисто мъжка професия, където всички професори и асистенти бяха мъже, Сюзан Уилър не можеше да пропусне занятие, без да забележат отсъствието й. Въпреки че тя възприемаше своите преподаватели като безполови същества, които я превъзхождат с познания, те, от своя страна, не споделяха същите възгледи. Работата беше там, че Сюзан бе една много привлекателна двайсет и три годишна жена.
Меката й коса имаше цвят на зряло жито. Тъй като беше дълга, при вятър Сюзан се побъркваше, ако косата й не беше изтеглена назад и прибрана в барета на тила. Оттам тя се спускаше лъскава до средата на гърба. Лицето й беше широко, с високи скули. Очите й, разположени доста дълбоко в очните кухини, пъстрееха в синьо и зелено с кафяви петънца, тъй че цветът им се менеше според светлината. Зъбите й бяха извънредно бели и в отлично състояние. Това се дължеше колкото на природна даденост, толкова и на някой добър зъболекар от покрайнините.
Общо взето, Сюзан изглеждаше като момичето от рекламите за пепси-кола. На двайсет и три тя беше млада, здрава и сексапилна, от този американски, по-точно калифорнийски тип жени, който кара мъжете да я сподирят със сластен поглед. И отгоре на всичко това, може би въпреки всичко това, Сюзан Уилър беше много умна. Сборът от точките й на теста по интелигентност в средното училище беше около 140, което радваше нейните вечно заети родители. Училищните й успехи представляваха една безкрайна поредица от отлични оценки и безброй други доказателства за постиженията й. Харесваше й да посещава училището и да учи, и с особено удоволствие използваше мозъка си. Четеше ненаситно. Радклиф й допадна много. Тя се справи добре и заслужи оценките си. Беше специализирала главно химия, но бе посещавала и колкото може повече часове по литература. Постъпването в Медицинския институт не беше проблем за нея.