— Добре ли си? — Белоус посегна през масата и нежно повдигна брадичката й.
— Помълчи — каза тя, без да смее да го погледне. За нищо на света не би искала да се разплаче, но ако той продължаваше да я разпитва, щеше да стане точно това.
Но Белоус долови колко е напрегната и се зае отново с кафето си, като продължаваше да я наблюдава.
След няколко минути Сюзан вдигна очи. Клепачите й бяха леко зачервени.
— Както и да е — продължи тя, като избягваше да среща погледа му, — отначало ме подтикнаха чисто емоционални причини, но те бързо се примесиха с интелектуалното предизвикателство. Наистина си мислех, че съм попаднала на нещо… нова болест или ново усложнение при анестезия, или нов синдром… нещо, и аз не зная точно какво. После настъпи нова промяна. Проблемът се оказа по-обширен, отколкото първоначално си бях представяла. Натъкнах се на данни за кома с внезапно начало не само в хирургията, но и в другите отделения. Отгоре на това се прибавиха и смъртните случаи, за които ти ми спомена. Колкото и налудничаво да ти звучи, мисля, че те са свързани помежду си, а и патологът сподели, че са имали няколко такива случая. Интуицията ми подсказва, че има още нещо, нещо… не зная как да го обясня… да кажем, свръхестествено или пък зловещо…
— О, сега пък параноя — рече Белоус, като кимаше с престорено съчувствие.
— Това е по-силно от мен, Марк. Много странно реагираха Нелсън и Харис. Трябва да признаеш, че поведението на Харис беше крайно неуместно.
Белоус се чукна няколко пъти по челото с опакото на ръката си.
— Сюзан, стояла си до късно и си гледала стари филми на ужасите. Признай си… признай си или ще си помисля, че имаш някакво психично разстройство. Това е абсурдно. Какво подозираш — някакъв зловещ инверсионен слой, който подтиква зли сили? Или пък долавяш присъствието на побъркан убиец, който мрази хората с по-леки заболявания? Сюзан, щом тъй лесно ти хрумват чудати хипотези, тогава излез с някакви догадки относно мотивите. Искам да кажа, че един побъркан убиец бе тъкмо на място в „Болница“ — холивудска продукция на Джордж Скот — тъй като целеше да внуши една мистерия… но е малко попресилено за действителността. Признавам, че държането на Харис ми се струва странно, без съмнение е така. Но същевременно мисля, че бих намерил някакво разумно обяснение за неговото неразумно избухване.
— Опитай.
— Добре. Проблемът с комата е извадил Харис от равновесие. В края на краищата неговото отделение трябва да поеме отговорността. И ето появява се една млада студентка, за да забие болезнените шипове още по-дълбоко. Мисля, че е разбираемо, ако човек реагира неестествено при такъв стрес.
— Харис направи дори нещо повече. Този смахнат изскочи иззад бюрото си с намерението да ме понатупа.
— Може би си го предизвикала.
— Какво?
— Освен всичко останало, той може да ти е реагирал сексуално.
— Престани, Марк.
— Говоря сериозно.
— Марк, този човек е лекар, завеждащ отделение професор.
— Това не изключва сексуалността.
— Сега ти си този, който говори абсурдни неща.
— Немалко лекари са дотолкова отдадени на професията си, че така и не се научават как да посрещат обикновените житейски кризи. В светските си обноски лекарите, меко казано, не са особено изискани.
— За себе си ли говориш?
— Възможно е. Сюзан, опитай се да приемеш, че си много съблазнителна.
— Върви по дяволите!
Белоус я погледна слисан. После се озърна дали някой не подслушва разговора им. Не беше забравил къде се намират. Нервно отпи от кафето и я загледа продължително. Тя не отмести поглед.
— Защо ми говориш по този начин? — сниши глас Белоус.
— Защото си го заслужи. Омръзна ми все едно и също да ми повтарят. Когато казваш, че съм съблазнителна, намекваш, че се държа предизвикателно. Повярвай ми, не е така. Ако медицината ми е навредила с нещо, то е, че не се възприемам като жена в общоприетия смисъл на думата.
— Добре, може би думата е неподходяща. Не намеквам, че имаш някаква вина. Ти си просто привлекателна…
— Е, едно е да наречеш една жена привлекателна и съвсем друго — съблазнителна.
— Окей, исках да кажа привлекателна. Сексуално привлекателна. Някои хора трудно се примиряват с този факт. Както и да е, Сюзан, нямах намерение да започваме спор. Освен това време е да вървя. Имам операция след петнайсет минути. Ако искаш, ще поговорим по време на вечерята. При положение, че не си се отказала да приемеш поканата. — Белоус взе таблата си и се надигна.