— Разбира се, че не. Идеята е чудесна.
— А дотогава защо не опиташ да бъдеш като другите?
— Имам една последна надежда.
— Какво значи това?
— Старк. Ако той не ми помогне, ще трябва да се откажа. Без подкрепа съм обречена на провал, разбира се, освен ако ти не предложиш да ми осигуриш данните от компютъра.
Белоус пусна таблата обратно върху масата.
— Сюзан, не ме моли да правя нещо подобно, защото не мога. Колкото до Старк — ти си луда. Жива ще те изяде. Харис е бижу в сравнение със Старк.
— Рискът е част от играта, а и не вярвам да е по-голям, отколкото при някоя операция тук, в Мемориалната.
— Не е честно.
— Честно ли? Каква хубава дума. Защо не попиташ Бърман дали смята, че е честно?
— Не мога.
— Какво не можеш?
Тя спря в очакване той да се доизкаже. Не искаше да мисли за най-лошото, но то подсъзнателно й се натрапваше. Белоус тръгна към рафта за табли, без да обясни какво иска да каже.
— Той все още е жив, нали? — В гласа на Сюзан се долавяха нотки на отчаяние. Тя стана и последва Белоус.
— Ако биенето на сърцето означава живот, жив е.
— В стаята за събуждане ли е?
— Не.
— В интензивното отделение?
— Не.
— Предавам се, къде е той?
Двамата излязоха от кафенето. Тълпата в коридора ги погълна веднага и ги принуди да ускорят крачка.
— Прехвърлиха го в института „Джеферсън“ в Южен Бостън.
— Какъв е този институт, по дяволите?
— Приспособен е за интензивни грижи, строен е като част от проекта на Здравната организация в района. Твърди се, че е бил замислен като средство за съкращаване на разходите чрез прилагане на мащабни икономии в сферата на интензивното лечение. Ръководи се от частни лица, но правителството финансира строителството. Идеята се зароди от доклада на Масачузетския технологичен институт.
— За пръв път чувам за подобна институция. Ти ходил ли си там?
— Не, но бих желал. Веднъж го видях отвън. Сградата е много съвременна… огромна, с изчистени линии. Направи ми впечатление, че на първия етаж няма прозорци. Бог знае защо съм запомнил това. — Белоус поклати глава.
Сюзан се усмихна.
— Хора от медицинските среди се допускат всеки вторник от месеца — продължи Белоус. — За тях се организира специална обиколка. На тези, които са ходили, наистина е направило силно впечатление. Очевидно програмата има голям успех. Приемат се всички хронични случаи от интензивните отделения, застрашени или вече изпаднали в кома. Идеята е леглата в интензивните отделения на болниците да остават на разположение за тежки случаи. Според мен замисълът е добър.
— Но Бърман е в кома съвсем отскоро. Защо го прехвърлят толкова бързо?
— Факторът време е по-маловажен от устойчивостта на състоянието. Очевидно той ще се нуждае от грижи дълго време и предполагам, че е бил много устойчив, не като нашата приятелка Нанси Грийнли. Истинско мъчение. Господи, почти всички възможни усложнения са налице.
Сюзан потърси обяснение за подобна безпристрастност. Не разбираше как Белоус остава емоционално незасегнат от проблема Нанси Грийнли.
— Ако състоянието й беше устойчиво — продължи Белоус, — дори да съществува опасност да се промени, моментално бих я прехвърлил в „Джеферсън“. Случаят изисква прекалено много време, а отплатата е нищожна. В действителност нищо не печеля. Ако я опазя жива, докато се смени екипът, тогава поне в професионално отношение няма да пострадам. Приличам на всички ония президенти, които поддържаха войната във Виетнам. Не можеха да победят, но не искаха и да загубят. Нямаше какво да спечелят, но имаше много за губене.
Те стигнаха до главните асансьори и Белоус се увери, че някой от мълчаливо чакащата тълпа беше натиснал бутона.
— Докъде стигнах? — Изгубил нишката, той се почеса по главата.
— Говореше за Бърман и интензивното отделение.
— О, да. Ами сигурно състоянието му е било устойчиво. — Белоус нетърпеливо погледна часовника си, после затворените врати. — Проклети асансьори. Сюзан, аз обикновено не давам съвети, но помни, че съм изпаднал в неизгодно положение заради теб, така че помисли как ще постъпиш. А след срещата със Старк вземи, че се откажи от този кръстоносен поход. Ще си провалиш кариерата, преди да си я започнала.