— За моята кариера ли се безпокоиш или за своята?
— Мисля, че и за двете — каза Белоус и се отдръпна, за да направи път на излизащите от асансьора.
— Поне си откровен.
Белоус се мушна в асансьора и й махна с ръка, като спомена нещо за седем и половина. Сюзан предположи, че й напомня срещата им за вечеря. В този момент часовникът й показваше единайсет и четирийсет и пет.
Вторник, 24 февруари, 11:45 ч.
Белоус отметна глава назад, за да погледне етажния индикатор над вратата. Знаеше, че трябва да побърза, за да стигне навреме за своя случай — операция на хемороиди на шейсет и две годишен мъж. Не беше кой знае каква възможност за изява, но той обичаше да оперира. Още щом усетеше ножа в ръката си, обхващаше го особено чувство за отговорност и той наистина не се интересуваше върху какво точно работи — стомах, ръка, уста или анус.
Замисли се за предстоящата среща със Сюзан и усети приятно нетърпение. Всичко ще бъде свежо и чисто. Разговорът им би могъл да засяга която и да е от хиляди теми. А физически? Белоус нямаше представа какво да очаква. Всъщност чудеше се как ще успее да насочи колегиалното приятелство, появило се помежду им. За себе си отчиташе, че Сюзан го привлича физически толкова силно, че дори започваше да се безпокои. В много отношения сексът за него означаваше агресивност, а той не изпитваше такава към нея, поне засега.
По лицето му се плъзна усмивка, като си представи, че импулсивно целува Сюзан. Това го накара да си спомни онези непохватни моменти от ранната си младост, когато продължаваше да води някакъв банален разговор с пъпчивото момиче, с което е излязъл, чак до прага на дома й. Тогава без предупреждение той я целуваше силно и лигаво. После се отдръпваше назад, за да провери резултата — обнадежден, но и някак боязлив дали ще го приемат. Винаги оставаше учуден, ако му откликнеха с готовност. Често дори не знаеше защо целува момичето.
Предстоящата среща със Сюзан извън болницата му напомни онези първи срещи с момичета, защото вътрешно желаеше физическия контакт, но все пак не го очакваше. Въпреки че бе осезаемо чувствена, Сюзан щеше да стане лекар, какъвто беше той. Следователно това го лишаваше от главното му предимство в обществото — почти всеки го гледаше с уважение, когато кажеше, че е лекар, и то хирург! А самият той знаеше, че обратно на разпространения вече мит, природата ни най-малко не бе облагодетелствала представителите на тази професия за сметка на други. Белоус се притесняваше по-скоро от мисълта, че мъжката физика не е тайна за Сюзан.
Той не свеждаше собствените си сексуални пориви до анатомични и физиологични реалности, но Сюзан? Тя изглеждаше съвсем нормална с нейната усмивка, меката кожа, с бюста, загатнат под дрехите, който леко се повдигаше, като диша. Но тя беше запозната с парасимпатиковите рефлекси и ендокринните промени, които правеха секса възможен и дори приятен. Може би беше научила твърде много, твърде много неща, които не трябваше да знае. Може би и при съвсем благоприятна ситуация Белоус нямаше да се възбуди. Тази мисъл го накара да размисли дали изобщо да се среща със Сюзан. В края на краищата целта му бе да забрави атмосферата в болницата и необвързващият секс беше един превъзходен начин за това. Със Сюзан, ако изобщо се случеше, нямаше да бъде необвързващ. А оставаше и мъчителният въпрос дали е благоразумно да излиза със студентка, която в момента е на стаж под негово ръководство. Без съмнение щяха да поискат преценката му за нейното представяне. Връзката с нея водеше до един смешен сблъсък на интересите му.
Вратата на асансьора се отвори на етажа на операционното отделение и Белоус бързо прекоси коридора към главната регистратура. Административният служител подготвяше графика на операциите, запланувани за следващия ден.
— В коя зала е моят случай? Мистър Барън, операция на хемороид.
Служителят вдигна глава, за да види с кого говори, и пак се наведе над графика.
— Вие сте доктор Белоус?
— И никой друг.
— Случаят ви е отнет.
— От кого? — озадачен попита Белоус.
— От доктор Чандлър. Помоли да ви предам, щом се появите, да го посетите в кабинета му.
Да му отнемат случай, беше нещо твърде необичайно за Белоус. Несъмнено това влизаше в правата на Джордж Чандлър като главен специализант, и все пак бе твърде странно. Понякога прехвърляха Белоус на друга операция, но за това имаше съвсем логична причина. Да го отстранят от операция на пациент, постъпил в неговото отделение, ей богу, такова нещо не му се бе случвало.