Той благодари на служителя, без да се опитва да прикрие изненадата и разочарованието си. Обърна се и тръгна към кабинета на Джордж Чандлър.
Кабинетът на прекия му началник представляваше килия без прозорци на втория етаж. Оттук излизаха тактическите указания, които ръководеха хирургическото отделение ден след ден. Чандлър отговаряше за графика на всички лекари, включително и за неделните им дежурства. Според заплануваните операции той определяше екипа за всеки отделен случай, както и асистентите на онези щатни хирурзи, които искаха такива.
Белоус почука на затворената врата и чу едно приглушено „влезте“. Джордж Чандлър седеше зад бюрото си, което почти изпълваше малката стаичка. Бюрото беше с лице към вратата и Чандлър трябваше да се промуши край него, за да стигне до стола си. Зад бюрото имаше картотека, а пред него — дървен стол. Дъската за съобщения бе единствената украса в голата стая. Невзрачна, но спретната, стаята подхождаше на характера на Чандлър.
Старшият специализант успешно се беше изкачил от по-нисшия свят на студенти и специализанти нагоре по трудната пирамида на властта. Сега той беше връзката между висшия свят на пълноправни хирурзи, с удостоверения за специалност, получени от съответните комисии, и по-нисшия лекарски персонал. Като такъв той не спадаше към нито една от двете класи. От този факт произтичаше както властта му, така и неговата уязвимост и изолираност. Годините на конкуренция неумолимо бяха взели своята дан. Според повечето стандарти Чандлър минаваше за млад — беше на трийсет и три години. Не бе висок — около сто и седемдесет сантиметра. Небрежно сресаната коса му придаваше вид на съвременен Цезар. Леко закръгленото лице прикриваше избухливия му нрав. В много отношения Чандлър приличаше на затормозен младок.
Белоус седна на дървения стол. Отначало и двамата мълчаха. Чандлър гледаше молива, който държеше между пръстите си. Лактите му почиваха върху облегалките на стола.
— Съжалявам, че трябваше да ти отнема случая, Марк — каза Чандлър, без да вдигне глава.
— Един хемороид по-малко, все някак ще го преживея — запази безизразен тон Белоус.
Последва нова пауза. Чандлър наклони стола си напред и го върна в нормално положение. После погледна Белоус в очите. Марк си помисли, че е напълно подходящ за ролята на Наполеон в някоя пиеса.
— Допускам, че се отнасяш сериозно към хирургията, и то тук, в Мемориалната болница.
— Имаш право.
— Сега-засега добре се представяш. Няколко пъти чувам да свързват името ти с евентуалното предложение да станеш главен специализант. Това е една от причините да те повикам на разговор. Преди известно време ми се обади Харис. Беше побеснял. Отначало дори не разбрах за какво говори. Очевидно един от студентите ти се е ровил в тези случаи на кома и това е влудило Харис. Виж, аз нямам и понятие какво става, но според него ти не само насърчаваш, но и подпомагаш този студент.
— По-скоро студентка.
— Все ми е едно.
— Е, не прибързвай с изводите. Съвсем случайно тя се оказа страхотно парче. А що се отнася до мен — нямам пръст в тази работа. Напротив, опитвам се да я откажа от всичко това.
— Нямам намерение да споря с теб, Марк. Исках само да те предупредя за положението. Би ми било неприятно да си проиграеш шансовете на главен специализант заради действията на някакво си хлапе.
Марк погледна Чандлър и се запита какво ли би казал той, ако му спомене, че същата вечер ще излиза със Сюзан.
— Нямам представа дали Харис е казал на Старк за всичко това, но мога да те уверя, Марк, че аз ще мълча, освен ако не се наложи да прикривам себе си. Но нека пак ти подчертая, че Харис беше бесен, тъй че най-добре ще направиш, ако убедиш студента, че той…
— Тя!
— Добре де… че тя трябва да насочи интересите си другаде. В края на краищата сигурно поне десет души работят вече по проблема. Фактически в отделението на Харис не правят нищо друго, откакто започна тази поредица катастрофални случаи на кома след анестезия.
— Ще се опитам отново да й обясня, но не е така лесно, както на думи. Това момиче има собствен начин на мислене и доста плодовито въображение. — Белоус се учуди, че избра такъв начин, за да опише въображението на Сюзан. — Заловила се е с този проблем, защото първите двама пациенти, на които попадна, са негови жертви.
— И така, да смятам, че си предупреден. Нейните действия ще ти се отразят, особено ако й помагаш по някакъв начин. Но това е само една от причините да те повикам на разговор. Съществува и друг проблем, далеч по-сериозен. Кажи ми, Марк, кой е номерът на шкафчето ти в съблекалнята?