— Осем.
— Ами триста трийсет и осем?
— Използвах го временно. Около седмица, преди да се освободи номер осем.
— Защо не остана в триста трийсет и осем?
— Мисля, че то всъщност беше на някой друг и аз можех да го ползвам само докато си намеря отделно шкафче.
— Знаеш ли комбинацията за отваряне на триста трийсет и осем?
— Ако помисля, сигурно ще се сетя. Защо питаш?
— Заради една странна находка на доктор Каули. Той твърди, че когато се преобличал, това дяволско шкафче като по чудо се отворило и се оказало пълно с лекарства. Проверихме, не ни е излъгал. Всякакви опиати, които могат да ти дойдат наум, че дори и отгоре — включително и наркотици. В списъка с разпределението на шкафчетата ти си записан срещу номер триста трийсет и осем.
— А номер осем на кого е зачислен?
— Доктор Истман.
— Той не е оперирал от години.
— Точно така. Кажи ми, Марк, кой ти даде номер осем? Уолтърс ли?
— Ъхъ. Каза ми временно да използвам триста трийсет и осем, а после ми даде номер осем.
— Окей, не споменавай на никого за тази работа, най-вече на Уолтърс. Откриването на такъв запас от опиати е доста сериозна работа, като имаш предвид всички препятствия, които трябва да минеш, за да получиш наркотик. Заради моя списък с разпределението на шкафчетата болничната администрация вероятно ще те потърси. По понятни причини те не изгарят от желание историята да се разчуе. Така че я дръж в тайна. И, за бога, насочи интересите на твоята студентка към нещо по-различно от усложненията при анестезия.
Белоус излезе от килийката на Чандлър, обзет от особено чувство. Не се изненада, че го свързват със заниманията на Сюзан. Сам бе предвидил подобна опасност. А новината за лекарствата, намерени в шкафчето, което се водеше на негово име — това беше съвсем друга история. В съзнанието му изплува образът на Уолтърс, вечното присъствие в операционното отделение. Питаше се защо някой ще се запасява така с лекарства. После му мина през ум предположението, че в дъното се крие някаква организация. Сюзан беше казала „свръхестествено“ и „зловещо“. Чудеше се какви ли лекарства са били натрупани в шкафче 338 и дали би трябвало да й каже за случилото се.
Вторник, 24 февруари, 14:30 ч.
Сюзан си позволи да огледа кабинета на завеждащия хирургията. Беше просторен и подреден с изтънчен вкус. Големите прозорци, които почти обхващаха двете стени, откриваха прекрасен изглед към Чарлстън в едната посока, в другата — към Бостън. Мостът над реката бе забулен на места от сиви снежни облаци. Сменил посоката, вятърът сега духаше от северозапад и навяваше арктически студ.
Бюрото на Старк, разположено напречно на северозападния ъгъл в кабинета, беше от тиково дърво, с мраморен плот. Стените зад него и вдясно бяха огледални от пода до тавана. На четвъртата стена се намираха вратата към приемната и модерна красива секция. Вратичката на барчето бе леко открехната и пред погледа се откриваха искрящи чаши, бутилки и малък хладилник.
В югоизточния ъгъл, където огромните прозорци се съединяваха с рафтовете книги, имаше ниска масичка със стъклен плот. Около нея бяха наредени столове от стъклопласт. Ярките цветове на кожените им възглавници бяха в различни нюанси на оранжевото и зеленото.
Зад масивното бюро седеше самият Старк. Образът му се пресъздаваше стотина пъти в огледалото отдясно, отразен в тъмното стъкло на прозореца от лявата му страна. Завеждащият хирургията бе вдигнал крака върху ъгъла на бюрото, така че светлината отвън падаше над рамото му върху материала, който четеше.
Старк беше облечен в елегантен бежов костюм, прилягащ плътно по слабото му тяло и освежен от оранжева копринена кърпичка в горния ляв джоб. Сивеещата му коса бе умерено дълга и едва покриваше върховете на ушите. Сресана назад, тя откриваше високото му чело. Старк имаше лице на аристократ — с остри черти и тънък нос. Носеше очила за четене с фина рамка от червеникава черупка на костенурка. Зелените му очи шареха напред-назад по листата в ръката му.
Съчетанието от впечатляваща обстановка и респектираща репутация на хирургически гений би смутило силно Сюзан, ако не бяха усмивката на Старк и привидно неуместната му поза. Фактът, че беше качил краката си върху бюрото, поразсея неудобството й. Той сякаш не възприемаше своя авторитет в болницата твърде сериозно. Сюзан стигна до верния извод, че уменията му на хирург и способностите като администратор и бизнесмен в медицината му даваха възможност да пренебрегва традиционната поза на длъжностно лице с изпълнителска власт.