— Престъпна игра. Вие наистина притежавате въображение, доктор Уилър, дума да няма.
Старк се завъртя обратно към стаята, стана и заобиколи бюрото си.
— Престъпна игра — повтори той. — Трябва да си призная, че никога не съм допускал подобно нещо. — Едва тази сутрин го бяха осведомили за откритите от Каули опиати в шкафче 338, информация, която силно го разтревожи. Той се облегна на бюрото си и погледна към Сюзан. — Ако предполагате престъпна игра, то мотивът е от първостепенно значение. А за тази поредица от трагични случаи просто няма никакъв мотив. Те са твърде различни. Пък и защо кома? За да потвърдите версията си, ще ви е нужен и някой много умен психопат, чиито основания за действие надхвърлят границите на разума. Но най-големият проблем при вашата теза е, че престъпна игра е невъзможна в операционната. Там твърде много хора наблюдават пациента отблизо. Проучването, разбира се, трябва да се извършва непредубедено, но мисля, че в този случай не е възможна престъпна игра. Признавам обаче, че това не ми беше хрумвало.
— Всъщност нямах намерение да ви навеждам на подобна мисъл, но съм доволна, че го сторих, защото вече мога да забравя за това. Но да се върнем към самия проблем. Ако изследването за антитела в такива мащаби е твърде скъпо, то да се прегледат болничните листове и да се поразпитат семействата на пострадалите би било сравнително евтино. Бих могла да се заема и сама, но ми е нужна малко помощ от ваша страна.
— Каква по-точно?
— Преди всичко ще ми е необходимо официално разрешение да използвам компютъра. Второ, ще ми трябва разрешение да взема болничните папки. Трето, сигурно ще ми правят спънки на долния етаж.
— Какви спънки? Кой?
— Доктор Харис. Той е този, който изгуби самообладание, и мисля, че възнамерява да сложи край на обучението ми по хирургия тук, в Мемориалната болница. Изглежда, не обича много жените, които се занимават с медицина, а може би и аз му дадох възможност да прояви този си предразсъдък.
— Понякога човек трудно може да се разбере с доктор Харис. Той е емоционална натура. Но наред с това е вероятно и най-добрият специалист по анестезиология в страната. Така че не го съдете строго, докато не видите и другата му страна. Предполагам, има особени лични основания за своето отношение към жените медички. Не е похвално може би, но е понятно. И така, ще видя какво мога да направя за вас. Същевременно трябва да ви кажа, че сте се забъркали в един много деликатен проблем. Давате си сметка, надявам се, че всичко това може да се превърне в антиреклама за работата ни и евентуално да донесе лоша слава на болницата и дори на медицинските среди в Бостън. Подхождайте внимателно, млада госпожице, ако изобщо решите да действате. Ще си създадете врагове по пътя, който поемате, и моето мнение е, че трябва да се откажете от всичко това. Но предпочетете ли да продължите, ще се опитам да ви помогна, въпреки че не мога да гарантирам нищо. Ако наистина попаднете на някаква информация, бих се радвал да изкажа мнение по нея. Ясно е, че колкото повече сведения имате, толкова по-лесно ще ми бъде да ви доставя това, от което се нуждаете.
Старк застана до вратата на кабинета си и я отвори.
— Обадете ми се по-късно следобед и ще ви кажа дали ми е провървяло да удовлетворя вашите искания.
— Благодаря ви, че ме изслушахте, доктор Старк. — На прага тя се поколеба, вперила поглед в него. — Успокояващо е, че не оправдахте репутацията си на човекоядец или по-скоро на женоядец.
— Може би ще се съгласите с другите, когато намерите време да дойдете на учебна визитация — рече през смях Старк.
Сюзан каза довиждане и излезе. Завеждащият хирургия се върна до бюрото и заговори по вътрешния телефон на секретарката си:
— Обадете се на доктор Чандлър и проверете дали е говорил вече с доктор Белоус. Кажете му, че искам час по-скоро да узная в подробности всичко за лекарствата в офиса.
Старк се обърна и зарея поглед над сградите, които съставляваха Мемориалната болница. Животът му бе тъй свързан с нея, та в някои моменти си мислеше, че тя е цялото му съществувание. Както бе казал Белоус на Сюзан, Старк лично бе осигурил огромна част от нужните за възкресяването на болницата пари, както и за строежа на новите седем сгради. Постът завеждащ хирургия донякъде се дължеше на тази негова способност да осигурява средства.
Колкото повече мислеше за лекарствата в шкафче 338 и това, което загатваше тяхното наличие там, толкова повече се ядосваше. Ето още един ярък пример, който доказваше, че не може да очаква от хората да мислят в перспектива.