— Господи — изрече той на глас, с очи, приковани във вихрушките от снежни облаци.
Някои глупаци биха могли да провалят всичките му усилия да осигури на Мемориалната болница най-престижното име в страната. Години на упорит труд можеха да отидат на вятъра. Това затвърди убеждението му, че трябва да следи отблизо всяко нещо, ако иска то да бъде изпълнено както му е редът.
Вторник, 24 февруари, 19:20 ч.
Мракът на зимната бостънска вечер отдавна бе прихлупил града, когато Сюзан слезе на откритата станция на Чарлс стрийт по линията към Харвард. Вятърът продължаваше да духа откъм Арктика. Изсвирваше в този край на станцията, който беше откъм реката, и на кратки, но бурни пориви преминаваше през целия перон. Сюзан се отправи приведена към стълбите. Влакът се втурна напред, плъзна се от дясната й страна и отмина станцията. На завоя в тунела колелата изскърцаха пронизително.
Сюзан мина по надлеза за пешеходци, за да пресече кръстовището на Чарлс стрийт и Кеймбридж стрийт. Движението долу бе оредяло, само от време на време се чуваше някоя кола, но неприятният мирис на изгорели газове все още тровеше нощния въздух. Сюзан слезе на Чарлс стрийт. Пред денонощно отворената дрогерия както обикновено се бяха насъбрали разни типове, подпийнали или направо мъртво пияни. Неколцина протегнаха ръка към нея с просешки жест. В отговор тя ускори крачка, но се блъсна в един брадат мъж с окъсани дрехи, изпречил се на пътя й.
— „Риъл Пейпър“ или „Финикс“, красавице? — попита брадатият, чиито клепачи бяха олющени от себорея. Държеше няколко вестника в дясната си ръка.
Сюзан се отдръпна, после продължи напред, без да обръща внимание на цветистите подигравки и смеха на тези нощни скитници. Отмина надолу по Чарлс стрийт и скоро обстановката се промени. Витрините на няколко антикварни магазина я подканяха да спре, но студеният нощен вятър я пришпорваше да продължи напред. Като стигна Маунт Върнън стрийт, зави наляво и заизкачва Бийкън Хил. От номерата по вратите разбираше, че има още доста път. Отмина и Луисбърг скуеър. Оранжевата светлина от витрини и прозорци пръскаше топли лъчи в студената вечер. От солидните тухлени фасади на къщите се излъчваше спокойствие и сигурност.
Апартаментът на Белоус беше в една сграда отляво, на около стотина метра от Луисбърг скуеър. Пред постройките от тази страна имаше малки тревни площи, оградени с високи брястове. Сюзан бутна скърцаща метална врата и изкачи каменните стъпала пред тежката, облицована с ламперия врата. Във фоайето тя започна да топли с дъха си посинелите пръсти и да тъпче на място, за да раздвижи кръвта в краката си. От ноември до март неизменно усещаше крайниците си студени. Както подскачаше на едно място, тя разгледа имената до звънеца. Белоус беше пети поред. Натисна силно бутона, в резултат на което се чу дрезгав звън.
Леко уплашена, тя посегна към кръглата дръжка и при отварянето на вратата ожули кокалчето си в металната рамка на вратата. Вдигна ръка и засмука разкървавеното място. Пред нея имаше стълбище, което извиваше наляво. Отгоре висеше лъскав пиринчен полилей, а едно огледало в позлатена рамка създаваше илюзията, че преддверието е по-просторно. Тя се огледа по навик и поприглади косата си. Като се изкачваше, забеляза на всяка площадка репродукции на Брьогел, поставени в тежки рамки.
Сюзан спря пред последното крило от стъпала и се хвана за перилата. Наведе се над тях и видя плочките на пода във фоайето, пет етажа надолу. Белоус отвори, преди да е почукала.
— Вътре има бутилка с кислород, ако ти е необходима, бабче — каза той усмихнат.
— Господи, тук горе въздухът е много разреден. Може би ще трябва да поседна на стъпалата, за да се съвзема.
— Чаша бордо ще те оправи напълно. Дай ръка.
Сюзан му позволи да я въведе в апартамента. Докато събличаше палтото си, обходи с очи стаята. Марк изчезна в кухнята и се върна с две чаши рубинено вино.
Тя хвърли палтото си върху един стол с права облегалка до вратата и събу високите си ботуши. Пое разсеяно едната чаша и отпи. Очите й с любопитство разглеждаха помещението, в което се бе озовала.
— Подредено е с доста вкус за един хирург — каза, запътила се към средата на стаята.
Беше просторна, около седемдесет квадрата. В двата й края имаше по една голяма старинна камина; и в двете гореше буен огън. Гредите на тавана, висок като в катедрала, се спускаха косо от пет-шест метра. Насрещната стена представляваше огромна композиция от геометрични форми. В някои от тях се поместваха етажерки за книги, а в други — произведения на изкуството и голяма стереоуредба с телевизор и магнетофон. Отсамната стена, изградена от декоративни тухли, беше покрита с картини, литографии и нотни листове със средновековна музика в привлекателни рамки. Отдясно, над камината, дискретно тиктакаше старинен часовник. Полицата на камината вляво беше украсена с макет на кораб. През прозорците от двете страни на камините се виждаха причудливите силуети на безброй комини на фона на нощното небе.