В стаята имаше много малко мебели — Белоус беше предпочел да създаде уют с няколко дебели килимчета. Най-много изпъкваше едно от тях, в синьо и кремаво, което беше постлано в средата на стаята. Върху него имаше ниска ониксова масичка за кафе, заобиколена от множество издути възглавници, облечени с едро кадифе в ярки разцветки.
— Красиво е — каза Сюзан, завъртя се в кръг и се отпусна върху купчина възглавници. — Никога не съм очаквала подобно нещо.
— А какво очакваше? — Марк седна на пода от другата страна на ниската масичка.
— Апартамент. Нали знаеш — големи маси, столове, диван, обичайните мебели.
И двамата се засмяха. Ясно беше, че не се познават много добре в действителност. Продължиха да говорят за несъществени неща и да се наслаждават на виното. Сюзан протегна крака към огъня с надежда да стопли пръстите си.
— Още вино?
— Разбира се. Има чудесен вкус.
Марк отиде в кухнята и отново напълни двете чаши.
— Да знаеш само какъв невероятен ден имах днес — каза Сюзан, като държеше чашата си на светлината на огъня и се възхищаваше на приятния тъмночервен блясък на виното.
— Ако не си зарязала самоубийствената си кампания, бих повярвал на всичко. Ходи ли при Старк?
— И още как! Противно на твоите опасения, поведението му беше съвсем приемливо… нещо, което не бих могла да твърдя за Харис или дори за Нелсън.
— Внимавай, само това мога да ти кажа. Старк е емоционален хамелеон. Обикновено се разбирам с него изключително добре. И все пак днес съвсем неочаквано разбрах, че ми е страшно ядосан заради някакъв смахнат, който взел, че мушнал в едно шкафче, водещо се мое за известно време, останки от използвани лекарства. Не идва да ме попита, както би направил един нормален човек, ами насъсква срещу мен бедния Чандлър, старшия специализант. Чандлър ме отстранява от една операция, за да намери повод да ме разпита. Малко по-късно ме вика насред визитация, за да ми каже, че Старк иска от мен да разбера подробностите около произшествието. Като че си нямам друга работа.
— Каква е тази история с лекарствата? — Сюзан си спомни дочутия разговор на Нелсън с другия лекар.
— И аз не съм много наясно. Един от хирурзите попаднал на цяла купчина лекарства в някакво шкафче в съблекалнята пред операционната, което онова изкопаемо Уолтърс все още води на мое име. Явно е имало наркотици, кураре, антибиотици, изобщо цяла аптека.
— И не знаят ли кой ги е сложил там?
— Така излиза. Предполагам, събирани са, за да се изпратят в Биафра или Бангладеш. Тук все ще се намери някой и друг привърженик на подобна кауза. Но не мога да проумея защо са ги складирали в шкафче, и то в офиса.
— Курарето е с паралитично действие, нали, Марк?
— И то много силно. Няма грешка. Сигурно си се досетила, че ще вечеряме тук. Има пържоли и скарата е включена отвън на пожарникарската стълба до кухненския прозорец.
— Чудесна идея, Марк. Капнала съм от умора, а съм и страшно гладна.
— Ще сложа пържолите. — Марк си взе чашата и се запъти към кухнята.
— Курарето потиска ли дишането? — попита Сюзан.
— Не. Само парализира всички мускули. Мъчиш се да дишаш, но не можеш. Просто се задушаваш.
Опряла устни в чашата, Сюзан се загледа в камината. Танцуващите пламъци сякаш я хипнотизираха, мисълта й скачаше от курарето към неподвижната фигура на Нанси, после към Бърман. Огънят неочаквано изпука и сърдито изплю нагорещен до червено въглен. Едно парченце се удари в решетката и тупна върху килимчето пред камината. Сюзан скочи, ритна го встрани и бързо го върна върху плочата в огнището. Отиде до кухненската врата и се загледа в Марк, който солеше пържолите.
— Старк се заинтересува от моето откритие и дори се опита да ми помогне. Помолих го за болничните листове на пациентите от списъка. Когато се обадих по-късно следобеда, каза, че се опитал да ги вземе, но му съобщили, че всичките били предадени срещу подпис на един от невролозите, професор Доналд Маклиъри. Познаваш ли го?