След като изнесоха чиниите, те се разположиха върху разхвърляните пред камината възглавници. Белоус сложи още няколко цепеници върху тлеещата жарава и скоро лумнаха весели пламъци. Двамата отпиваха от скъпия коняк и похапваха ванилов сладолед, потънали в мълчание.
— Сега, когато те познавам малко по-добре и виждам колко си допадаме, вече мога да настоявам да се опиташ да забравиш тази история с комата — обади се Марк. — Толкова имаш да учиш още, повярвай ми, няма по-добро място за това от нашата болница. По всяка вероятност още дълго проблемът с комата няма да бъде решен и ще можеш да се заловиш с него отново, когато натрупаш клиничен опит. Не че не можеш и сега да постигнеш нещо. Но шансовете са малки, както при всеки друг проект за изследователска работа, без значение колко добре е обмислен. А трябва да предвидиш и реакцията на шефовете в болницата, както вече сама се убеди. Залагаш на губеща карта; всичко е против теб.
Сюзан отпиваше бавно от коняка. Парещата течност разнасяше приятна топлина из цялото й тяло. Тя си пое дълбоко въздух и усети известно замайване.
— Сигурно никак не е леко да си жена и да следваш медицина — продължи Белоус, — без да се смятат другите неудобства.
Сюзан вдигна поглед. Марк бе вперил очи в огъня.
— Какво искаш да кажеш? — Гласът й прозвуча някак остро.
Без да иска, Белоус бе засегнал болното й място.
— Само това, което казах. — Той не откъсваше очи от огъня, сякаш омагьосан от танцуващите пламъци. — Мисля си, че трябва да е доста трудно жена да се захване с медицина. Не бях се замислял за това, но ти ме принуди да намеря някакво обяснение за поведението на Харис. Колкото повече мисля, толкова по-убеден съм, че съм прав… Да си призная, отначало и аз не те възприех като студентка. При първата ни среща съзрях жената в теб. Колкото и хлапашко да ти се струва, веднага реших, че си привлекателна… но не съблазнителна. — Още преди да довърши мисълта си, той се извърна, за да се увери, че Сюзан е схванала намека му за разговора им в кафенето.
Тя му се усмихваше. Враждебността, която бе предизвикал с първото си изречение, се бе стопила.
— Ето защо реагирах така глупаво, когато вчера в съблекалнята ме хвана по къси гащи. Ако те възприемах като безполово същество, не бих се помръднал. Но явно не е така. Всъщност мисля, че повечето професори и преподаватели ще те възприемат първо като жена и после като студентка по медицина.
Белоус отново се загледа в огъня. Държеше се едва ли не като каещ се грешник след изповед. Сюзан усети, че у нея пак се събужда нежността, която беше започнала да изпитва към него. Отново я обзе импулсивното желание да го прегърне. Истината бе, че за нея физическият контакт не беше без значение. Но още преди да се захване за медицината, тя беше решила, че трябва да потиска поривите си, ако иска да успее. И сега, вместо да протегне ръце към Марк, тя отново допря устни до чашата си.
— Сюзан, ти никога не оставаш незабелязана и ако не се появиш на моята лекция, ще трябва да обяснявам къде си.
— Луксът да си незабележим е нещо непознато за мен. Напълно те разбирам, Марк. Но все пак нужен ми е още един ден. Само един. — Сюзан вдигна показалец и кокетливо наклони глава. После се засмя. — Знаеш ли, Марк, за мен е известно успокоение това, че разбираш колко е трудно за жена да следва медицина. Наистина е така. Някои от момичетата в групата го отричат, но те просто се заблуждават. Използват един от най-старите и най-лесните механизми за защита — заобикалят проблема, като чисто и просто отричат неговото съществуване. Но това не е решение. Помня, веднъж попаднах на интересен цитат от сър Уилям Ослър. Според него има три категории същества: мъже, жени и жени лекари. Смях се, когато го прочетох за пръв път. Сега вече не ми е смешно. Въпреки феминисткото движение, традиционната представа за жената като наивно глуповато създание все още не е изчезнала. Опиташ ли се да навлезеш в област, която изисква по-голяма агресивност и борбеност, мъжете веднага те обявяват за самка, навлязла в чужда територия. Ако се държиш настрани и им отстъпваш, тогава пък казват, че ти липсва състезателен дух. Така си принуден да търсиш някакво междинно компромисно решение, което също не е лесно, защото през цялото време се чувстваш като на изпит, и то не като отделна личност, а като представителка на жените изобщо.
В последвалата тишина двамата очевидно обмисляха казаното.
— Това, което най-много ме безпокои — добави Сюзан, — е, че колкото повече човек навлиза в медицината, проблемът се задълбочава. Не мога да си представя как се оправят жените, които имат семейства. Те вечно се чувстват виновни — или че напускат работа рано, или че се прибират вкъщи късно, без значение колко е часът. Мъжът може да работи до късно и това е в реда на нещата. Дори е похвално, че е така отдаден на работата си. Но една лекарка винаги се разкъсва. Обществото с неговите норми за поведение много усложнява нещата. Но защо ти говоря всичко това? — неочаквано възкликна Сюзан, осъзнала колко се е разпалила.