— Ти просто подкрепяш моята теза за това, колко е трудно да си жена и да учиш медицина. А какво ще кажеш за последната част, за затрудненията, които човек сам си навлича?
— Глупости, Марк, не ме дразни точно сега. Явно разбираш, че щом веднъж съм се захванала с тази работа, вероятно ще искам да стигна до някакво разрешение. Може и да е свързано с моето усещане, че съм на изпитание като представителка на женското съсловие. Господи, как бих искала да натрия носа на Харис. Може би ако успея да видя Бърман отново, ще мога да се откажа, без да загубя… как да се изразя, от самочувствието или себеуважението си. Но нека да говорим за нещо друго. Ще имаш ли против да те прегърна?
— Аз? Да имам нещо против? — Белоус се поизправи, леко смутен. — Съвсем не.
Сюзан се наведе и го притисна към себе си със сила, която го изненада. Ръцете му инстинктивно я обгърнаха и той почувства крехката й фигура. Започна да я потупва по гърба, сякаш я успокояваше.
Тя се отдръпна.
— Надявам се, не ме потупваш в очакване да се оригна като бебе.
Известно време двамата се изучаваха с поглед на светлината от камината. После устните им нерешително се докоснаха, отначало нежно, след това с нескрито вълнение и накрая със страст.
Сряда, 25 февруари, 5:45 ч.
Будилникът издрънча и пронизителен звън разтърси тъмнината. Изтръгната от дълбок сън, Сюзан се изправи в леглото. Отначало се чудеше защо очите й не искат да се отворят, но после осъзна, че се взира в непрогледен мрак. Няколко секунди минаха, докато се опомни. Единствената й мисъл бе да се добере до будилника, чието остро дрънчене я подлудяваше.
Последно звънко изщракване и часовникът замлъкна. Междувременно Сюзан разбра, че не е сама. В съзнанието й нахлу споменът от предишната вечер и тя се досети, че се намира в апартамента на Марк. Отпусна се и придърпа завивките, за да прикрие голотата си.
— Какъв беше този шум, за бога? — попита тя в тъмното.
— Будилник. Предполагам, за пръв път го чуваш — каза един глас близо до нея.
— Какъв будилник посред нощ, Марк!
— Часът е пет и половина, време да ставам.
Той отметна завивките и стъпи на пода. После запали лампата до леглото и разтърка очи.
— Марк, да не си се побъркал? Пет и половина е, за бога! — избоботи Сюзан, мушнала глава под възглавницата.
— Трябва да си видя пациентите, да хапна нещо и да се приготвя за визитацията в шест и половина. Операциите започват точно в седем и трийсет. — Марк се изправи и се протегна. Без да обръща внимание на студа и голотата си, той се отправи към банята.
— Вие, хирурзите, сте мазохисти. Искате да смаете света. Защо не почвате в девет или в някой по-приемлив час? Защо точно в седем и половина?
— Открай време започваме в седем и половина — каза Белоус, като се поспря на прага.
— Обяснението ти няма грешка. Открай време било така! Господи, ето този начин на мислене е така типичен в медицината. Пет и трийсет сутринта. Дявол да го вземе, Марк, защо не ме предупреди още снощи, когато ме покани да остана. Щях да си спя в общежитието.
Белоус се върна до леглото и погледна хълмчето под завивките, което издаваше къде е тялото на Сюзан. Главата й все още беше под възглавницата.
— Ако се отнасяше малко по-сериозно към обучението си по хирургия, не би се налагало да ти обяснявам как се работи при нас. Време е за ставане, красива принцесо.
Белоус прихвана края на завивките и ги свлече на пода. Сюзан остана гола на студа, с глава, скрита под възглавницата.
— Няма що, много си гостоприемен — каза тя и скочи на крака.
Грабна едно одеяло и се омота като пашкул, след което се строполи отново на леглото.
— Нали от днес обръщаш нова страница, обеща да станеш прилежна студентка.
Той задърпа одеялото, в което се беше увила, но тя не му го отстъпваше.
— Трябва ми още един ден, само един. Хайде, Марк, още един. Ти знаеш колко е важно за мен. Ако не получа болничните папки днес — което бездруго е малко вероятно, тогава всичко пропада. Освен това, ако мога да видя Бърман, вероятно ще се откажа. Тогава ще имаш своята прилежна студентка. Но ми трябва още един ден.