Белоус пусна одеялото. Сюзан падна назад, разголила гръд като изкусителна амазонка.
— Добре, имаш го. Но ако Старк дойде на визитация, ще разбере, че кръшкаш. Не бих могъл да измисля каквото и да било прикритие. Надявам се, разбираш това.
— Действай според случая, всемогъщи докторе. Сигурно ще измислиш нещо.
— Ще бъда принуден да кажа, че съм те предупредил да присъстваш.
— Добре де, твоето да бъде. Но аз ще посветя още цял един ден на това проучване. Вече съм вложила немалко усилия.
Сюзан се сгуши в топлото легло. Тя едва успя да чуе пускането на душа. Реши, че ще изчака Белоус да излезе от банята и тогава ще стане.
Когато се събуди за втори път, вече беше доста светло. Под внезапните пристъпи на вятъра дъждовните капки почукваха по прозорците като оризени зърна. Съвсем типично за променливото бостънско време, вятърът беше сменил посоката си през нощта и вместо от северозапад духаше направо от изток. Благодарение на Гълфстрийм температурата се беше покачила някъде около 0º, затова и снегът бе преминал в дъжд. Хората, които пътуваха всекидневно за работа, бяха облекчени, а скиорите — възмутени.
Трудно й беше да повярва на часовника до леглото, защото показваше почти девет. Белоус се беше изкъпал, облякъл и излязъл, без да я събуди. Сюзан недоумяваше как не го е чула, защото спеше сравнително леко. За всеки случай провери в банята и във всекидневната. Но тя беше сама в апартамента.
Намери чиста хавлиена кърпа и набързо се изкъпа, приятно разнежена от спомена за страстите през изминалата нощ. Белоус се бе оказал далеч по-чувствен, отколкото бе предполагала, с вроден усет в любовта. Беше изпитала истинско удоволствие, макар да имаше някои сериозни възражения относно задълбочаването на връзката им. Белоус беше прекалено отдаден на хирургията, сякаш всичко друго в живота му съвсем естествено би трябвало да отстъпи на заден план, като някакво хоби.
Сюзан намери в хладилника малко сирене и един портокал. Хапна захаросани ядки и препечен хляб, докато прелистваше указателя. Провери да не е забравила нещо и скоро напусна апартамента на Белоус, като старателно заключи вратата след себе си.
Предстоеше й тежък ден.
Когато излезе на улицата, дъждът вече бе поотслабнал. Нямаше изгледи за проясняване, но поне можеше да походи пеша. Тя зави наляво по Маунт Върнън, прекоси Бостън Комън в северния му край и навлезе в търговската част на града.
От всички млади момичета, дошли да потърсят униформа за медицински сестри в магазина за работно облекло, Сюзан се оказа една от най-непретенциозните. Изглеждаше напълно безразлична към смайващото разнообразие. Поиска десети размер независимо от модела.
— Тази може би ще ви хареса — рече продавачът и донесе една униформа.
Сюзан я взе и отиде с нея до огледалото.
— Пробните са отзад, ако желаете.
— Ще я взема.
Продавачът, макар и доволен, беше слисан от деловитостта й.
Докато Сюзан се изкачваше по Уошингтън стрийт към центъра, започна отново да припръсква. Едва преполовила застланата с плочи алея пред ъгловатата постройка на кметството, тя забеляза надвиснал над града тъмен облак. Дъждът рукна отведнъж и Сюзан побягна да се скрие на сушина.
Момичето на информацията я насочи към архитектурния отдел на осмия етаж. Лесно го откри, но от този миг нататък започнаха трудностите. След двайсет и пет минути чакане пред главното гише се оказа, че не е попаднала където трябва. И тъй още два пъти, докато най-сетне я упътиха към дъното на просторната зала. Там чака още петнайсет минути, въпреки че беше единственият клиент. Зад гишето имаше пет бюра, от които само три бяха заети от двама мъже и една жена. Мъжете учудващо си приличаха — с големи червени носове, очила с пластмасови черни рамки и безвкусно подбрани вратовръзки. Прическата на жената беше с изкуствено руло коса и напомняше модата от началото на шейсетте години. Аленото й червило беше поставено така, че скриваше естествените очертания на устните. С помощта на джобно огледалце жената съсредоточено изследваше лицето си от всеки възможен ъгъл.
По-дребният от мъжете най-накрая забеляза Сюзан и разбра, че тя не възнамерява да се махне, въпреки че не й обръщаха внимание. Бавно и неохотно той се запъти към нея. Като стигна до гишето, извади цигарата от устата си и по вратовръзката му се посипа пепел. Мъжът натисна няколко пъти угарката в евтиния и вече препълнен метален пепелник.