Във фоайето на общежитието тя се размина с няколко познати, които не пропуснаха да забележат ожулените й колене и петната смазка по палтото й. Последваха хапливи подмятания относно обучението по хирургия в Мемориалната болница, тъй като видът й наистина навеждаше на мисълта, че е участвала едва ли не в пиянско побоище. Успя да оцени остроумието, макар че с мъка се сдържа да не затапи умниците. Мълчаливо мина през фоайето и прекоси вътрешния двор на института. Тенискортът имаше тъжен и запуснат вид.
Излъсканото от стъпки дървено стълбище се извиваше грациозно нагоре. Бавно, но решително Сюзан изкачи стъпалата с единственото желание да се потопи в усамотението и безопасността, които стаята й обещаваше. Мечтаеше да се отпусне във ваната, да поразмишлява върху случилото се през изминалия ден и преди всичко да си почине.
Както обикновено тя влезе в стаята си и щракна резето, преди да запали лампата. Ключът до вратата беше за кръглата флуоресцентна лампа на средата на тавана, а Сюзан предпочиташе по-ярката нощна лампа или лампиона до бюрото. На светлината от паркинга тя се приближи до леглото, за да запали лампата. Точно когато посегна към ключа й, чу шум. Не висок, но все пак достатъчно ясен, за да го отличи от обичайните за нейната стая звуци. Тя щракна ключа и се ослуша напрегнато, но шумът не се повтори. Реши, че сигурно е дошъл от някоя съседна стая.
Закачи палтото и бялата престилка и разопакова сестринската униформа. След бурния следобед беше в доста добър вид. После съблече блузата си и я хвърли върху купчината мръсни дрехи на креслото. Последва сутиенът. Протегнала дясната си ръка да откопчае и полата, тя се отправи към банята, за да напълни ваната.
Отвори вратата и перна леко ключа, готова да се погледне в огледалото. Пластмасовите куки застъргаха по металната тръба, завесата се отмести и някаква фигура изскочи. Почти в същия миг флуоресцентната лампа примига и изпълни банята с ярка светлина. Проблесна нож и светкавичен удар се стовари върху главата й. Тя отхвръкна назад и се блъсна в стената. Инстинктивно разпери ръце, за да потърси опора. Всичко стана така бързо, че нямаше време да реагира. Силният удар бе спрял надигналия се вик.
Лявата ръка на похитителя мигом стисна Сюзан за гърлото и я принуди да се изправи до стената. Беше си представяла, че ако й налетят изневиделица, ще ритне нападателя между краката и ще забие нокти в лицето му, а ето че не направи нищо. Сега имаше сили само да се бори за въздух, опулила очи от ужас. Яростта на внезапното нападение напълно я обърка. Ръката стискаше гърлото й в желязна хватка. Лицето на мъжа й беше познато. Бяха се срещнали на перона в метрото.
— Само да гъкнеш, и с теб е свършено — изръмжа похитителят и опря ножа в брадичката й.
Внезапно и грубо той я пусна и Сюзан политна напред. Той я зашлеви с опакото на ръката си и тя падна тежко на колене и длани, с пукната устна и кървяща рана на лявата скула. Като пъхна крак под мишницата й, мъжът я принуди да се изправи на колене. С ритник я отхвърли назад, тя се удари в стената и застина, отметнала ръка върху тоалетната чиния. От ъгълчето на устата й струйка кръв се стече по бледата кожа на едната й гърда. Лицето на мъжа се размаза пред очите й. Когато погледът й се проясни, насреща й се пулеше сипаничаво, сатанински ухилено лице. Явно го привличаше мисълта да я изнасили. А тя седеше вцепенена, неспособна да помръдне.
— Жалко, че засега поръчката е само да ти поговоря, както казваме в нашия занаят, да осъществя предварителен контакт. Посланието е просто. На някои хора никак не им допада начинът, по който си прекарваш времето напоследък. Ако не се заемеш с обичайните си занимания и не престанеш да ги дразниш, ще трябва пак да се срещнем. — Мъжът спря, за да й даде време да осъзнае думите му. После продължи: — Разбери, че не се шегувам. Ако не внимаваш, и на това момче ще му се случи някое неочаквано, а вероятно и фатално премеждие. — И той подхвърли една снимка в скута й.
Сюзан бавно я вдигна.
— Нали не искаш брат ти Джеймс там долу в Купърс, Мериленд, да пострада заради твоето хоби. Не е необходимо да ти напомням, че кратката ни среща трябва да си остане тайна между нас. Ако отидеш при ченгетата, наказанието е същото.
Без нито дума повече мъжът се измъкна от банята. Сюзан чу как вратата на стаята тихо се затвори. Единственият звук беше лекото бръмчене на флуоресцентната лампа над огледалото. Тя не се помръдна в продължение на няколко минути, несигурна дали онзи наистина си е отишъл. Ръката й все още беше просната върху тоалетната чиния.