Ужасът отстъпи място на нарастващо объркване. Очите й се напълниха със сълзи. Тя вдигна снимката на по-малкия си брат, който се усмихваше, възседнал колелото си пред дома на родителите им.
— Боже мой — промълви тя, поклати глава и стисна силно очи. Сълзите преляха и рукнаха по страните й.
Без съмнение снимката беше истинска.
Нечии стъпки по коридора я накараха да застане нащрек и тя с усилие се изправи. Стъпките отминаха по коридора. Залитайки, Сюзан се добра до вратата и сложи резето. Обърна се и внимателно огледа стаята. Всичко си беше на мястото. После усети, че е мокра. Пипна се с ръка и не можа да повярва. В паниката се беше изпуснала.
Объркването отмина и тя потъна в трескав размисъл, който бързо пресуши сълзите й. През последните дни имаше много необясними моменти, но в едно бе напълно сигурна: беше се натъкнала на нещо голямо и странно.
Загледа се в огледалото, за да прецени какви наранявания е получила. Отокът около лявото й око заплашваше да посинее. Подутината на лявата скула беше колкото монета, а долната й устна беше подпухнала болезнено. Като я издърпа полека напред, Сюзан успя да види в огледалото две-три милиметрово разкъсване, получено при удара. Тя почисти засъхналата кръв и лека-полека възвърна нормалния си вид.
Реши да не драматизира последния злополучен епизод и почти се отказа от даденото пред Чапман обещание. Борбеният й дух, макар и попритъпен с годините, беше много силен. Досега не беше срещал подходящо предизвикателство. Никога преди Сюзан не се беше впускала в подобно рисковано начинание. Налагаха се две изключително важни условия: от сега нататък да бъде крайно предпазлива и да действа незабавно.
Тя застана под душа и пусна водата да шурти върху главата й с пълна сила, като бавно се завърташе, покрила гърдите си с длани, за да ги предпази от острите като игли водни струи. Това я освобождаваше от напрежението. Хрумна й да се обади на Белоус, но се отказа. Крехката близост помежду им щеше да му попречи да възприеме фактите обективно. Имаше опасност да откликне по мъжки, прекалено покровителствено. А тя се нуждаеше от хладен ум, способен да оспори нейните изводи. Тогава се сети за Старк. Той не се влияеше особено от скромното й положение на студентка или пък от пола й. Освен това се справяше удивително добре както с медицинските, така и с организаторските въпроси. Преди всичко притежаваше трезв разум и обективност.
Скоро Сюзан излезе от банята, уви косата си с кърпа и облече хавлията. Седна до телефона и набра Мемориалната болница. Поиска да я свържат с кабинета на д-р Старк.
— Съжалявам, но доктор Старк говори по друга линия. Ще оставите ли телефон да ви свържа по-късно?
— Не, ще почакам. Предайте му само, че се обажда Сюзан Уилър по много важен въпрос.
— Ще опитам, но не обещавам нищо. В момента води междуградски разговор и може да се забави.
— Ще почакам колкото трябва. — Сюзан много добре знаеше, че лекарите нямат навик да отговарят на нечие повикване.
Най-сетне Старк се обади.
— Доктор Старк, казахте, че мога да ви позвъня, ако открия нещо интересно.
— Разбира се, Сюзан.
— Открих нещо изключително. Цялата тази работа е определено… — Тя се спря.
— Определено каква, Сюзан?
— Ами не зная как да се изразя. Имам основание, струва ми се, да назова случая криминален. Не знам как или защо, но съм почти сигурна. Всъщност имам чувството, че е замесена голяма организация… нещо като Мафията.
— Отивате твърде далеч, Сюзан. Какво ви наведе на това предположение?
— Бих го нарекла забавно премеждие, ако не беше се случило с мен. — Тя се загледа отблизо в ожулените си колене.
— И после?
— После ме заплашиха.
— С какво? — Любопитството в гласа на Старк се превърна в загриженост.
— С убийство, предполагам. — Сюзан погледна снимката на брат си.
— Сюзан, ако това е истина, играта, меко казано, загрубява. Дали пък колегите от института не са ви погодили някой номер? Начеващите медици понякога са доста груби шегаджии.
— Трябва да призная, че не бях се сетила за подобна възможност. — Сюзан внимателно прокара върха на езика си по разкъсаната си устна. — Но си мисля, че не беше шега.
— Догадките с нищо не помагат. Аз лично ще изложа случая пред изпълнителния комитет на болницата. Но, Сюзан, сега е моментът окончателно да се оттеглите. И преди ви посъветвах да се откажете, но тогава се страхувах, че ще навреди на подготовката ви. А сега очевидно работата е съвсем друга. Трябва да се поеме от професионалисти. Съобщихте ли в полицията?