— Не, заплахата включваше и моя по-малък брат. Получих ясно предупреждение да не ходя в полицията. Ето защо се обадих на вас. Пък и в полицията биха отминали случая по-скоро като обикновен опит за изнасилване, отколкото като заплаха за живота ми.
— Много се съмнявам в това.
— Повечето мъже биха помислили така.
— Но щом заплахата включва и семейството ви, вероятно имате право, внимавайте с кого говорите. Интуицията ми подсказва, че трябва да съобщите за случилото се в полицията.
— Ще си помисля. Между другото, питах се дали сте чули, че ме изхвърлиха от Мемориалната. Налага се да се уча на хирургия в Болницата за ветерани.
— Не, от вас го чувам. Кога стана това?
— Днес следобед. Естествено, бих предпочела да остана в Мемориалната. Бих могла да докажа, че съм добра студентка, ако ми се даде такава възможност. Вие сте завеждащ хирургия и тъй като знаете, че не от глупост съм постъпила по този начин, си помислих, че може евентуално да пожелаете да отмените това решение.
— Като завеждащ хирургия би трябвало да бъда осведомен за вашето изгонване. Ще се свържа незабавно с доктор Белоус.
— Мене ако питате, и той не е в течение. Бях повикана при мистър Орън.
— При Орън ли? Виж, това е интересно. Сюзан, не ви обещавам нищо, но ще проверя тази работа. Боя се, че не успяхте да се харесате на завеждащите анестезия и вътрешни болести.
— Ще ви бъда благодарна, ако направите опит. И един друг въпрос. Ще ми помогнете ли да вляза в института „Джеферсън“? Много бих желала да посетя Бърман. Донякъде се надявам, че ако го видя отново, по-лесно ще забравя цялата история.
— Твърде много искате от мен, момиче. Но ще се обадя и ще видя какво мога да направя. „Джеферсън“ не е подчинен на никое учебно заведение. Институтът е построен със средства на правителството от фонда „Здравеопазване, образование и социални грижи“, но ръководството бе прехвърлено на една частна фирма. Така че там не ми се чува много-много думата. Но ще проверя. Обадете се утре след девет и ще разберете резултата.
Сюзан затвори телефона. Потъна в размисъл и прехапа по навик долната си устна. Последиците бяха болезнени. Тя втренчи невиждащ поглед в един от плакатите на стената и започна бързо да прехвърля в ума си събитията от последните няколко дни. Опитваше се да открие някакви възможни взаимовръзки, които досега бе пропуснала.
Изведнъж скочи на крака и разгъна сестринската униформа. След това започна да суши косата си. Петнайсет минути по-късно се огледа в огледалото. Униформата й стоеше доста добре.
Тя за втори път вдигна снимката на брат си. Поне донякъде беше сигурна, че за семейството й няма непосредствена опасност. Държавните училища имаха зимна ваканция и семейството й тази седмица беше на ски в Аспен.
Сряда, 25 февруари, 19:15 ч.
Сюзан не хранеше илюзии относно положението си. Беше в опасност и трябваше да внимава. Който бе решил да я сплаши, несъмнено очакваше да се откаже от намеренията си и да кротува поне за известно време. Следователно за около 48 часа разполагаше с относителна свобода. А след това — кой знае.
Решимостта й се подхранваше най-вече от мисълта, че някой я е сметнал за достатъчно важна, щом е решил да я сплашва. Това можеше да означава, че е на прав път. Вероятно разполагаше с повечето отговори, но не ги свързваше правилно. Виждаше се в ролята на професора, старателно издирил цялата информация, необходима, за да се разгадае тайната на ДНК. Но не я подредил правилно и затова били необходими изобретателността на умове като Уотсън и Крик, които обединили всичко и съзрели молекулата като чудесна двойна спирала.
Сюзан внимателно листеше бележника си и отново препрочиташе написаното. За пореден път се върна към описанието на комата и известните причини за нея. Подчерта заглавията на статиите, които все още възнамеряваше да прочете, както и скорошната публикация по анестезиология, която бе видяла в кабинета на Харис. После препрочете обстойните си бележки за Нанси Грийнли и за двете жертви на респираторен блок. Сигурна бе, че отговорът е пред нея, но не може да го съзре. Знаеше, че са й необходими повече данни, за да открие възловите прилики. Трябваше да вземе листовете с история на заболяването от Маклиъри.