В 19:15 ч. бе готова да излезе. Като в криминален филм тя огледа паркинга от прозореца, за да разбере дали я следят открито. Разгледа колите, но не видя никого. Дръпна завесите и заключи вратата, като остави лампата в стаята да свети. В коридора се спря за момент и понеже си спомни как правят във филмите, смачка малко късче хартия и внимателно мушна топчицата в пролуката между вратата и страничната рамка на касата, близо до пода.
В сутерена на общежитието имаше тунел, който водеше към сградата по анатомия и патология. През него минаваха тръбите за парното и електрическото захранване, но студентите го използваха при лошо време. Сюзан нямаше представа дали ще я следят, но й се искаше да направи преследването трудно, дори невъзможно. Вратата между сградата по анатомия и тази на администрацията не беше заключена и тя мина по пасажа. После излезе през медицинската библиотека и взе такси за Хънтингтън Авеню. След четвърт миля накара шофьора да завие в обратна посока и да мине отново покрай мястото, откъдето му бе махнала да спре. Сгушена в палтото си, за да не я разпознаят, тя надзърна да разбере дали я следят. Не видя никой, който да изглежда подозрителен. Успокоена, поръча на шофьора да я закара до Мемориалната болница.
Като всеки професионален наемник Анджело д’Амброзио изпитваше особено задоволство от добре свършената работа. След като предаде посланието за Сюзан, той тръгна пеша към Хънтингтън Авеню и спря такси близо до моста Лонгфелоу. Шофьорът на таксито се зарадва, че най-сетне е намерил клиент за летището, което означаваше прилична такса и несъмнено голям бакшиш. Този ден попадаше все на стари госпожи, които отиваха до супермаркета.
Д’Амброзио се облегна назад, доволен от свършеното през деня. Нямаше представа какво се крие зад онова, което му възложиха тук, в Бостън. Но той рядко научаваше причината, а всъщност и не държеше да я знае. Когато се случеше да получи по-пълна информация и точни инструкции, и неприятностите бяха повече. Този път поръчката бе да отлети за Бостън вечерта на двайсет и четвърти и да отседне в хотел „Шератон“ в търговската част на града под името Джордж Таранто. На следващата сутрин трябваше да отиде на Стюарт стрийт, номер 1833 и по-точно в приземния апартамент и да принуди някакъв човек на име Уолтърс да напише бележка със следното съдържание: „Опиатите бяха мои. Не мога да понеса последствията“. И да го очисти по начин, който предполага самоубийство. Поръчаха му и друго: да издебне насаме една студентка по медицина на име Сюзан Уилър и „да й изкара акъла“, като я предупреди, че ще пострада, ако не се върне към обичайните си занимания. Нарежданията бяха приключили с обичайните съвети да бъде внимателен. Получи информация за Сюзан Уилър, както и снимка на брат й, сведения за семейството и разписание на програмата й.
Като погледна часовника си, Д’Амброзио разбра, че ще пристигне навреме за обратния полет на TWA до Чикаго в 20:45 ч. Както обикновено щеше да намери своите хиляда долара в касетка за двайсет и четири часово ползване с номер 12, близо до багажното отделение на TWA. С чувство на задоволство Д’Амброзио наблюдаваше играта на светлините, проблясващи край прозореца. Почуди се каква ли бе връзката между онова плашило Уолтърс и привлекателната Уилър. Спомни си нейната външност и какво голямо усилие му струваше да не я изнасили. Започна да си представя поредица от садистични удоволствия, които събудиха спящия му член. Осъзна, че храни надежда да му наредят да се върне обратно за повторна среща с мис Уилър. Ако това се случеше, този път нямаше да й се размине.
На летището Д’Амброзио най-напред потърси телефонна кабина. Оставаше един малък детайл от установения ред — да се обади на шефа в Чикаго и да докладва за изпълнението на поръчката.
Телефонът иззвъня седем пъти според уговорката.
— Резиденция Сандлър — чу се глас от другия край на линията.
— Свържете ме с мистър Сандлър, моля — рече Д’Амброзио с досада в гласа.
Не му беше много ясна тази маневра, а освен това отнемаше ценни минути. Винаги трябваше да помни уговореното име. Ако чуеше погрешния вариант, затваряше и се обаждаше на друг номер. Той наплюнчи показалец и започна да рисува кръгове по стъклото на кабината.
Най-сетне гласът се обади отново:
— Чисто е.
— Бостън е готов, без проблеми — каза с равен глас Д’Амброзио.
— Пристигна ново нареждане. Мис Уилър трябва да се очисти колкото може по-скоро. Ти си избери как, но да изглежда като изнасилване. Изнасилване, разбра ли?