Выбрать главу

„Мразя го това.“

Тиен закачи ризата си и й хвърли една крива усмивка. Очите му обаче си оставаха напрегнати, както през цялата вечер.

— Бих искал да ми направиш една услуга за утре.

Каквото и да е, стига да отложи момента.

— Разбира се. Каква?

— Изведи ги тия ревизори някъде и гледай да се позабавляват. На мен вече ми омръзнаха. Тази тяхна ваканцийка на повърхността разстрои напълно дейността на отдела ми. Вчера цял ден им подготвяхме днешното представление и бас държа, че цялата седмица ще отиде по дяволите. Да идат да ръчкат някой друг за разнообразие, докато дойде време да се връщат горе.

— Къде да ги заведа, какво да им покажа?

— Каквото решиш.

— Вече разведох вуйчо из купола.

— Показа ли му университетското градче? Може да му хареса. Вуйчо ти се интересува от какво ли не, а на ворското джудже едва ли му пука къде ще отиде. Стига в програмата да е включено достатъчно вино.

— Нямам ни най-малка представа какво обича да прави лорд Воркосиган.

— Ами попитай го. Предложи нещо. Заведи го, и аз не знам къде… заведи го по магазините.

— По магазините? — неуверено попита тя.

— Или някъде другаде. — Той пристъпи към нея с все същата напрегната усмивка, плъзна ръка зад гърба й. Привлече я към себе си и я целуна леко по устните. Тя отвърна на целувката, като се постара да не проличи, че го прави по задължение. Усещаше напрежението в тялото му, в ръцете му, обтегнатата му до скъсване непринуденост. А, да, ред беше на вечерното й задължение — да обезвреди неексплодиралия Тиен. Трудна задача, както винаги. Насочи вниманието си към отработените ритуали, към ключовите думи и жестове, които водеха към отработената интимност.

Разсъблечена и в леглото, тя затвори очи, докато той я галеше, отчасти за да се съсредоточи върху усещането, отчасти за да се скрие от погледа му, в който започваше да се чете възбуда и доволство. Нямаше ли някаква странна митична птица или някакво друго животно на Земята, което си въобразявало, че ако то не може да те види, значи и ти не можеш? И заравяло главата си в пясъка, колкото и странно да звучи.

Отвори очи, когато Тиен се пресегна през нея и намали светлината на нощната лампа. Алчният му поглед я накара да се чувства не обичана и красива, а грозна и засрамена. Можеха ли да те изнасилят само с поглед? Как може да се любиш с някого и в същото време да чувстваш всеки момент на интимност като нахлуване в личното ти пространство и като посегателство върху достойнството ти? „Не ме гледай, Тиен!“ Абсурд. Наистина имаше нещо сбъркано в нея. Той се отпусна до нея и тя побърза да разтвори устни, отстъпвайки пред жадната му уста. Не винаги се бе вглеждала в себе си по този начин. В началото беше различно. Или само тя се бе променила?

Беше неин ред да седне в леглото и да му върне милувките. Това беше по-лесната част — той заравяше лице във възглавницата и млъкваше за известно време, докато ръцете й шареха по тялото му, проследявайки мускулите и жилите. И търсейки скришом симптоми. Тази нощ тремора го нямаше. Може би треперенето от предната вечер бе фалшива тревога, просто резултат от глада и умората, както твърдеше той.

Тя, разбира се, знаеше кога бе настъпила промяната в нея — преди четири или пет назначения. По онова време Тиен беше решил, по причини, които и досега й бяха непонятни, че Екатерин му изневерява — с кого също така не бе разбрала, защото двете имена, които най-накрая бе назовал като заподозрени, бяха повече от абсурдни. Дори не бе подозирала, че подобни съмнения са обсебили мислите му, докато не го бе хванала, че я следи, че я наблюдава постоянно, че се появява по никое време и на необичайни места, когато би трябвало да е на работа — а дали това нямаше нещо общо с грозния начин, по който бе свършило онова назначение? Най-накрая го бе принудила да изрече обвиненията си на глас. И се почувства ужасена, дълбоко наранена и уплашена. Можеше ли да се определи като преследване, ако извършителят е собственият ти съпруг? Не й бе стигнал куражът да попита кого трябва да попита. Единственият й източник на увереност бе фактът, че никога не бе оставала насаме с друг мъж на някое по-уединено място. Ворското й възпитание й бе направило поне тази услуга. Тогава той я бе обвинил, че спи с приятелките си.