Кенеди се намръщи. Работата им беше да събират факти, но покрай фактите винаги имаше слухове и интриги.
— Браян, наистина ли очакваш да повярвам, че не си дочул нищо?
— Сикълс е мой пряк началник, освен това е голям гадняр. Не към теб, разбира се, но към подчинените си. Непоносим е.
— Разбирам, че спазвате служебната йерархия, но как очаквате от мен да оправя нещата, като ме държите в неведение?
Рап я беше предупредил, че подозира Сикълс в надвишаване на правомощията му, но досега никой не й беше казал нищо конкретно.
— Не знам какво да кажа. Работим на хиляди километри от Вашингтон. Справяме се както можем. Има решения, които много надвишават компетентността ми.
Кенеди реши да не настоява. Шниман беше прав, разбира се. Да обвиняваш в некомпетентност прекия си началник зад гърба му, беше сигурен начин да провалиш кариерата си.
— Нека това да остане между нас. Дарън няма да е началник на местното представителство още дълго.
Шниман не се изненада много.
— Колко му остава?
— Не съм убедена, че ще изкара до края на деня, но преди това трябва да ми каже някои неща, затова ще видим.
Шниман се изкушаваше да попита кой ще бъде назначен на негово място, но щеше да прозвучи твърде егоистично. Затова се върна на предишната тема:
— Има няколко неща, които леко намирисват.
— Какви например? — поинтересува се Кенеди, като скръсти ръце.
— През последните няколко месеца задвижиха прекалено активно тази програма за реинтеграция. Раздаваха пари наляво и надясно на всякакви гадове из цялата страна. Главно на хора, които през последните десет години се опитваме да ликвидираме. — Шниман поклати отвратено шава и добави язвително: — Шибаният Абдул Каим… казах на Дарън, че ако ми позволи да му пръсна мозъка, може той да прибере парите. Знаеш ли как реагира?
— Как?
— Уплаши се, и не от предложението да очистим Каим. Изнесе ми цяла лекция за главния инспекторат и как постоянно му дишали във врата. Как контролирали всичко и следели всеки цент да се отчита.
Кенеди се изненада:
— Главният инспекторат ли?
— Да.
По очевидни причини главният инспекторат на Лангли се ползваше с известна автономия. Все пак това беше смисълът на тази служба: да следи дали шпионите спазват правилата. Идеята беше абсурдна, разбира се, и наложена на Управлението от политиците в Капитолия. Самият факт, че очакваха да проработи, беше достатъчно куриозен. Ако ЦРУ можеше да инфилтрира шпиони във всяко правителство на света, дали щеше да му бъде трудно да вкара свои хора в главния инспекторат? Отговорът беше прост — не. Кенеди имаше свои хора в инспектората, които я информираха за всичко важно. Ако имаше разследване срещу Рикман и програмата за реинтеграция, тя щеше да знае. Все пак трябваше да проучи за всеки случай.
— Нещо за Хъбард?
Шниман сви рамене:
— Способен човек.
— Чух, че е станал момче за всичко на Рик.
— Да. Ако имаше нужда да приложи сила, Рик се обаждаше на Хъбард, въпреки че…
Шниман замълча. Сети се за нещо, което беше чул.
— Какво? — подкани го Кенеди.
— Рик имаше контакти с доста съмнителни типове. Винаги е било така, но покрай реинтеграцията стана още по-близък с някои престъпни елементи. Чух нещо от едно от момчетата в ГСО. По-скоро като оплакване.
ГСО означаваше „Група за специални операции“, военизираното крило на Службата за секретно разузнаване, и Кенеди обикновено ги използваше за деликатни операции.
— Какво ти каза той?
— Каза ми, че охраната на Рик е пълна смешка. Не можел да разбере защо е поверил всичко на местните. Каза, че човек като Рик винаги трябва да има американски бодигардове около себе си. Че е твърде важна мишена, за да се доверява на банда местни наемници.
— Съобщи ли тези опасения на Дарън?
— Да.
Кенеди за първи път чуваше нещо такова.
— Значи щатните телохранители на Рик…
— Стояха в базата и той ги използваше от време на време, когато искаше да демонстрира сила.
Кенеди се замисли върху новата информация за момент. В ситуации като сегашната някои малки подробности можеха да имат огромно значение. Тя си каза да не се съсредоточава твърде много върху това. Ако беше важно, щеше да мисли по-късно.
— Значи нямаме никаква представа къде може да е Хъбард?
— Никаква. Разпитахме цял куп информатори.
— Добре. — Тя погледна към вратата. — Засега най-важната ни задача е да намерим Рик. Вторият приоритет е да открием Хъбард. Трети — Каим.
— Разбрах.
— Хубаво. Кажи ми сега какво научихте с Майк от нашия гостенин.