— Ох, моля ти се… — изсумтя Гоулд.
— Не разбирам защо си мислиш, че тези игрички ще ти помогнат. Ти не си добър човек. Ти си самовлюбен егоист, който, въпреки че получи втори шанс в живота, не успя да се откаже от една изключително опасна професия. Професия, която най-вероятно ще коства живота ти и живота на съпругата и дъщеря ти.
— Моля те, престани да ме поучаваш и ми доведи Рап.
Сега беше моментът и Кенеди реши да изиграе основния си коз:
— С Клаудия поддържаме контакт през последните четири години. Тя обикновено ми се обажда, когато оставиш нея и Ана, за да отидеш на някое от пътуванията си, като твърдиш, че трябва да се срещнеш с някого от банкерите си. — Изражението на очите му се промени и Кенеди разбра, че е постигнала целта си. — Дори на няколко пъти изпратих хора да те следят.
Гоулд поклати глава:
— Не разбирам за какво говориш.
— Тази роля не ти се удава много.
— Нито пък на теб.
— Хората ми те проследиха, когато уби стария си бизнес партньор в онзи парк в Испания. — Тази информация сама по себе си бе достатъчна, за да го накара да капитулира, но Гоулд упорито се държеше. — Мислеше си, че той краде пари от теб, нали?
Гоулд поклати глава:
— Всичко това е без значение. Ще говоря само с Рап.
— Това няма да стане, Луи.
— Защо?
— Вече ти казах. Сигурна съм, че ако ви оставя в една стая заедно, той ще те убие, а честно да ти кажа, иска ми се да те оставя жив още известно време.
— Защо?
— А ти как мислиш?
Той сви рамене, сякаш нямаше представа.
— Имаш информация, която ми трябва. Информация, която, ако правилно предполагам, ще ми съобщиш в близките една-две минути.
Гоулд се изсмя в лицето й:
— Ох, смяташ да ми приложиш прехвалените методи за разпит на ЦРУ? Моля ти се, ако мислиш, че някой от тях ще проработи върху мен, значи си много глупава.
— Не ми се случва много често, но ми се иска да пробвам само за да видя как арогантността ти се изпарява.
— С изтезания нищо няма да постигнеш. Ще се наложи да ме убедиш защо трябва да ти кажа всичко.
Кенеди се усмихна:
— Защото държа ключа към бъдещето ти и харесвам съпругата ти. Мисля, че тя е добра жена, която се е влюбила в грешния човек. Не искам да страда за това… нито заради факта, че си изпечен лъжец и сериен убиец.
— Нищо не знаеш за мен.
— Много грешиш, Луи. Всъщност мисля, че много повече от теб ме е грижа за жена ти. Ти се беше забъркал с неподходящи хора. Бяха решили да те убият, след като им свършиш работата. Такива хора не се отказват, докато не постигнат каквото са решили. Сега са в паника и се опитват да скрият следите си. Искат да заличат всичко, което ги свързва с теб. Сега, докато седиш тук и отказваш да говориш, жена ти и детето ти са уязвими. Хората, които са те наели, не знаят, че си тук. — Кенеди се изправи. — Ще започнат да те търсят и в крайна сметка ще стигнат до жена ти и детето ти.
— Нали не очакваш да се вържа на това?
— О, очаквам, и още как, Луи. Защото щом аз успях да ги намеря, сигурно и работодателят ти ще може.
— Блъфираш..
Кенеди изговори бързо и отчетливо следващите думи:
— Нелсън… Нова Зеландия… улица „Викърман“ 4102. — Видя уплашеното потрепване на дясната му буза. Това беше добре, значи се притесняваше за тях. — Искаш ли да ти опиша и как изглежда къщата?
Когато чу адреса на семейството си, Гоулд изостави невъзмутимата фасада. Поклати разтревожено глава.
— Снощи наредих денонощна охрана за Клаудия и Ана — продължи Кенеди, като се обърна към вратата. — И за да си изясним нещата, направих го, защото не мисля, че трябва да умрат заради твоята алчност и глупост.
Гоулд чувстваше как примката се стяга около врата му. Точно когато Кенеди посегна към копчето до вратата, той изпелтечи:
— Как ни открихте?
Тя спря и се обърна:
— Това е последният ти шанс, Гоулд. Или ще ми кажеш всичко, което знаеш, или ще разкажа на Клаудия как си продължил да се занимаваш със старото си хоби, въпреки че й беше обещал да се оттеглиш. Ще й разкажа за какви хора работиш и как си поставил нея и Ана в опасност заради собствения си егоизъм. После ще прекараш остатъка от живота си в затвора, ще се ядосваш на глупостта си и ще се чудиш как изглежда детето ти на всеки следващ рожден ден… И така, какво решаваш, Луи? Ще говориш ли, или ще продължаваш тази глупава игра?