— Как ли пък не! — изсмя се тя. — И се обръщай към мен с „главен сержант Санчес“, специален агент Малоумен, или както ти е името. Работя в тази военновъздушна база на САЩ от трийсет години и знам всяка запетайка от устава. Явихте ли се в Службата за охрана на Военновъздушните сили, когато пристигнахте? — Санчес замълча за момент и след като не получи отговор, продължи: — Разбира се, че не сте. Имате ли разрешение от Бюрото за специални разследвания на ВВС?
Уилсън разбра, че нещата не отиват на добре, и погледна за помощ един от агентите, работещи в базата. Мъжът сви рамене и поклати глава.
— Главен сержант Санчес — измънка Уилсън, — аз съм началник на Отдела за контраразузнаване на ФБР. Това е въпрос на националната сигурност и ако не се дръпнете веднага, ще заповядам да ви арестуват.
Санчес отново вдигна юмрук, сякаш се канеше да го удари.
— Явно дебелата ти глава не може да разбере, че ти нямаш никаква власт тук. Аз командвам това отделение!
— Аз съм федерален…
— Не ми дреме какъв си. Нямаш право да идваш на моя етаж!
— Ама…
— Няма „ама“. Досега направи два опита и двата бяха неуспешни. Това означава, че имаш още един и предполагам, че пак ще се издъниш. — Тя взе да сочи с пръст един след друг агентите, като започна от стоящия най-отляво. — Някой от вас има ли заповед, издадена от федерален съд, в която изрично да пише, че имате право да нахълтвате в интензивното отделение конкретно на тази военна база на САЩ?
Продължи с посочването до края, като гледаше всеки агент в очите. След това пак се върна при Уилсън:
— Така и очаквах. — Пристъпи напред и започна да изблъсква мъжете към стълбите. — Хайде, омитайте се сега и не ми се появявайте, докато не извадите заповед.
30
Джелалабад, Афганистан
Касар се опита да запази спокойствие, докато гледаше монитора. Пленникът висеше безжизнено на ръцете си с подвити крака, а двамата малоумни похитители стояха и се чудеха какво става. Касар изглеждаше външно спокоен, но стомахът му се сви от страх. Ако оплескаше работата сега, щеше да е по-добре да си тегли куршума, за да си спести напразната надежда, че онези ще го оставят жив. След като вдиша дълбоко няколко пъти, за да се успокои, той стана и взе маската. Сложи си я и влезе в стаята.
Вътре двамата глупаци проверяваха пулса на Рикман. Бяха вдигнали маските си и изглеждаха така, сякаш носят скиорски шапки. Приличаха на обикновени престъпници от холивудски филм. Касар изтича при изключително ценния пленник пред камерата. Изгони двамата кретени и сложи пръст върху врата на Рикман. Цяла минута се опитва да напипа пулс. На два пъти му се стори, че го усеща съвсем слабо, но после го изгуби. Стисна китката на пленника, но пак нищо.
Тревогата му растеше с всяка секунда. Накрая притисна ухо до гърдите на Рикман. Пак нямаше пулс. Той се отдръпна от бездиханния американец и погледна хората си.
Двамата идиоти гледаха виновно.
— Пленникът беше здрав — изръмжа Касар. — Лекарят каза, че ще издържи още.
— Не сме го удряли чак толкова силно — оправда се единият.
Касар беше повече притеснен, отколкото ядосан.
— Забраних ви изрично да го убивате, а вие точно това направихте.
— Съжаляваме.
— Не толкова, колкото съжалявам аз.
Той тръгна да излиза и докато стоеше с лице към камерата, извади пистолета изпод ризата си. На дулото бе завинтен дълъг заглушител. Касар направи крачка встрани и се завъртя към двамата мъже.
— Казах ви, че ще ви убия, ако му се случи нещо.
— Съжалявам — измънка по-едрият от двамата.
Касар стреля бързо пет пъти, после насочи оръжието към другия, който бе закрил лицето си с ръце. Изглеждаше смешно, сякаш се надяваше, че така ще спре куршума. Касар допря заглушителя в дланите му и дръпна спусъка. Този път не броеше изстрелите. Остави се на гнева.
Когато куршумите свършиха, той се обърна към камерата. Все още можеше да представи нещата така, сякаш Рикман е още жив, поне за известно време. Достатъчно беше да пуснат в интернет няколко записа, в които се вижда как той започва да се огъва. Американците щяха да си помислят най-лошото. Касар постоянно си повтаряше, че това ще свърши работа. Повтаряше си го от няколко дни, въпреки че се съмняваше.
Трябваше да действа бързо, иначе беше обречен. Замахна с пистолета и събори камерата на пода. Тя се счупи на парчета, червената лампичка премигна няколко пъти, преди да угасне. Касар пъхна пистолета под колана си и дръпна задушаващата го черна маска от главата си. Закрачи напред-назад из помещението, като размишляваше какво трябва да направи сега. След като се успокои достатъчно, се приближи до Рикман и с ножа си преряза въжето, на което висеше.