Подпря тялото с лявото си рамо и след като се олюля няколко пъти, успя да го задържи. Вонята на изпражнения и урина беше ужасна. Касар на два пъти щеше да повърне, докато изнесе тялото от стаята. Отби се в съседното помещение, за да изгаси лаптопа, на който бе записано всичко. Тръгна нагоре по стълбите и пак за малко не повърна.
Преди да остави Рикман на земята, се замисли за дългото шофиране, което му предстоеше. Нямаше да издържи вонята, а ако го спреше полиция или митничарите, самата миризма щеше да ги накара да претърсят колата. Затова, вместо да го хвърли на пода, Касар занесе американеца в задната част на къщата, където имаше вана.
Погледна часовника си и се замисли колко време да отдели. Реши, че десет минути стигат. Пусна водата и с ножа си преряза смърдящите боксерки на Рикман. След като махна мръсното бельо, вече беше лесно. Краткото измиване със сапун бе достатъчно, за да приготви тялото за пътуване. Касар го подсуши колкото можа, после го занесе в спалнята и го облече с широки дрехи. Единственият проблем беше окървавеното и подуто лице. Реши да сложи Рикман на задната седалка и да го покрие с одеяло. Ако някой го спреше, щеше да каже, че кара мъртвия си брат вкъщи, за да го погребат. На Запад можеше да прозвучи странно, но в Афганистан погребалните агенции не бяха много разпространени.
Трябваше да се погрижи за още нещо. Седна на леглото и включи лаптопа. Отвори видеозаписа, който бе обработил по-рано същия ден. Рикман беше казал някои лъжи, но издаде и някои ценни тайни. Американците щяха да полудеят от страх, когато го видят. Касар се усмихна и качи записа в известен джихадистки сайт. Като камъче, хвърлено в спокойно езеро, тези кадри щяха да изпратят вълни из цялата световна мрежа. Американците по никакъв начин нямаше да могат да го спрат.
31
Военновъздушна база „Баграм“, Афганистан
Уилсън беше отново на главния пропуск на болницата и пъпчивият войник недоумяваше как някаква необразована латиноамериканка е успяла да попречи на девет специални агенти от ФБР да си вършат работата. Единствената причина Уилсън да не се разкрещи на прекалено скъпоплатените си и прекалено квалифицирани кадри бе фактът, че самият той не бе успял да преодолее съпротивата й, а все пак командваше.
Той обаче не беше стигнал до сегашната си позиция, като се е отказвал при всяко препятствие, което му се е изпречвало. Не, Джоел Уилсън не беше толкова лесен! Ако тази кучка горе си мислеше, че може да му се опъва, скоро щеше да получи хубав урок. Като барабанеше нервно по плота на регистратурата, той попита:
— Кой командва това място?
— Съжалявам, сър, какво имате предвид по-конкретно?
— Това място! — повтори Уилсън, като вдигна ръка и посочи цялото фоайе.
Този разговор затвърждаваше убеждението му, че армията се е превърнала в бунище за най-малоумната паплач на цяла Америка.
— Бригаден генерал Ърл Крайцер, сър.
Уилсън пропусна името с пренебрежение.
— А болницата?
— Полковник Уайман, сър. Той е командир на медицинския батальон. Подполковник Брънкхорст е началник-щаб.
— Тук ли са сега?
— Подполковник Брънкхорст е тук, сър. Мога ли да попитам за какво става въпрос? — Младежът вдигна телефонната слушалка от таблото пред себе си. — Тя ще иска да знае.
— Става въпрос за грубиянката от интензивното отделение. Някоя си… сержант Санчес.
Очите на младежа от Канзас се разшириха тревожно и той остави слушалката върху таблото.
— Главен сержант Санчес?
— Да, същата.
Младокът се огледа плахо на всички страни.
— Теоретично, сър, подполковник Брънкхорст е по-старша, но истината е, че на практика главен сержант Санчес командва това място.
— Мамка му! — изруга Уилсън и удари с ръка по плота.
— Дано не сте направили нещо, за да я ядосате, сър. — Младокът се наведе напред и добави шепнешком: — Тя е човек, с когото не е препоръчително да се карате.
— Хайде бе!
Уилсън беше на път да си изпусне нервите, но в този момент видя нещо изключително странно. По коридора към него се приближаваше една от бившите му подчинени във ФБР, Сидни Хайек. В миналото двамата имаха сложни отношения, които тя провали. От сигурни източници той знаеше, че сега Хайек работи в ЦРУ Уилсън се показа във фоайето.
— Сидни! — извика и й помаха приятелски. — Ти си последният човек, когото очаквах да видя тук.