Иван Попов
Компютър ⇔ бюрокрация?
В съвременното масово съзнание битува един много интересен мит. Според него, компютрите са смъртен враг на бюрокрацията и рано или късно ще я унищожат. Митът е извънредно устойчив и натрапчив — още по времето на бай Тошо всички си мислехме, че ето, още само няколко години, докато се „кюмпютуризираме“, и 90% от чиновниците ще бъдат съкратени поради ненужност и ще ги пратят да се занимават с по-полезни неща, вместо да ядат грешни бюджетни пари. Не че това твърдение е напълно невярно — напротив, още Паркинсън е отбелязал, че чиновниците главно си създават работа един на друг, — така че ако се свръхоптимизира по някакъв начин бюрократичната машина, то може би наистина 90% от хората в нея ще се окажат излишни. Но ето въпрос: защо се разчита толкова на компютрите в тази оптимизация? Ако вземем административните служби в Западна Европа, дори в Америка — та те са компютъризирани доста от отдавна, без при това да се получат никакви свръхсъкращения; дори напротив, чиновниците продължават да се плодят и размножават. (За справка — знаменитата „евробюрокрация“, която извади от равновесие дори свикналите на всякаква чиновническа власт европейци.) Така че компютърът сам по себе си изобщо не е враг на бюрокрацията. Той по-скоро е неин инструмент, който може да я направи повече или по-малко ефективна — но не и да я унищожи.
Но има и нещо повече, нещо още по-дълбоко. Ако се вгледаме в самите принципи и архитектура на компютъра, ще видим, че те всъщност копират принципите и структурата на бюрократичната система. Компютърът — това е един малък модел на бюрократично учреждение.
Наистина, съвременният цифров компютър е ФОРМАЛНО логическо устройство: въз основа на някаква точна програма ( = бюрократична инструкция) се обработват някакви данни ( = документи). При това програмите и данните са разделени, въпреки че се съхраняват на едно и също устройство. А онзи, който ги обработва, т.е. ПРОЦЕСОРЪТ ( = чиновникът), е съвсем отделно устройство, пригодено да изпълнява потенциално ВСЯКАКВИ програми/инструкции (написани, разбира се, на съответния машинен/ бюрократичен език), без при това да се отклонява на нито една команда встрани.
Отличителна черта на тази формална логика е нейната абсолютна НЕГЪВКАВОСТ — всичките действия са предварително зададени в програмата; ако искаме да накараме бюрократичния компютър да свърши нещо, което не е залегнало в нея, трябва да пишем нова програма. Такава система е органично неспособна на самообучение, т.е. не може без команда отвън да коригира поведението си при промяна на потока от данни (ако, разбира се, това не е предвидено априори в програмата). По същия начин и откриването на грешки (както в програмата, така и в данните) се свежда до някаква формална проверка за легитимност — подпис и печат ( = контролна сума), формат.
Ако отидем на едно ниво по-нагоре — при операционните системи, — ще видим същата бюрократична формалност. За да извърши някакво действие, или да разреши на потребителстата програма да го извърши, ОС поема някаква заявка, гледа състоянието на най-различни „документи“ — полета, флагове, контролни пакети — после, в някои случаи, изисква от потребителската програма още такива документи-заявки, тези заявки почват да странствуват по сервизи и обслужващи подпрограми, които на свой ред връщат някакви документи-отговори, и т.н. Според мои познати системни програмисти, в този аспект най-„бюрократизираната“ ОС е Windows NT: при нея всяко действие е свързано с безброй проверки, заявки, викания на различни подпрограми и пр. — и при всичката тази свръхпроверяемост все още се намират прозорци в защитата на системата, през които се промъкват хакерите.
Тук може да се отбележи и една чисто езикова особеност: в първите езици за програмиране (напр. Фортран) терминът „процедура“ (subroutine) е дошъл именно от бюрократичния жаргон — от френската дума routine, която на свой ред произлиза от route (път, в преносен смисъл — начин) и от която произлиза нашето понятие „рутина“. По горе-долу същия начин думите „файл“ и „фолдер“ (англ. — „папка“) идват пак от езика на бюрокрацията.
Но каква друга, различна, небюрократична и НЕФОРМАЛНА структура на изчислителния процес бихме могли да противопоставим на описаната по-горе?
Една възможна алтернатива е невронната мрежа (НМ).
Всъщност парадигмата на невронномрежовите изчисления е ако не напълно противоположна на идеята за цифровите компютри, то във всеки случай е качествено различна нейна алтернатива. Какво имам предвид? Да започнем с това, че класическата архитектура с разделени помежду си процесор и памет не съществува при НМ: там изчислителната мрежа се състои от голям брой прости и еднотипни функционални единици — неврони, свързани помежду си, и данните се съхраняват там, където се обработват — в невроните и връзките. Тази архитектура влече със себе си още две важни принципни различия от бюрократичните цифрови компютри. Първо, паметта се адресира по съдържание, а не по входящ номер; това значи, че при извличане на данни от мрежата не трябва да указваме физически или логически адрес/номер, а самото съдържание, което търсим, служи като ключ за извличане. И второ, информацията се обработва паралелно, с едновременното участие на много неврони от мрежата; дори може да твърдим, че тъй като връзките между невроните служат едновременно и за процесор, и за памет, то данните в известен смисъл се самообработват — а мрежата е само нещо като изчислителна среда.