Аманар доволно кимна.
— Свали дрехите си, Карела!
— Глупак — започна тя, ала зелените й очи се разшириха от ужас, когато тънките й пръсти се вдигнаха и разкопчаха златната игла, която придържаше алената й пелерина. Дрехата се плъзна от раменете й и падна на пода.
— Аз съм Червената каня — каза тя. Думите й прозвучаха почти като шепот, но гласът й подскочи до писък — Аз съм Червената каня!
Тя наблюдаваше с очи, изхвръкнали извън орбитите, как ръцете й снеха златния нагръдник от пищните обли гърди и го захвърлиха небрежно на пода. После отвързаха колана от смарагди, който се полюляваше ниско върху тръпнещите й бедра.
— Стига — каза Аманар. — Остави ботушите. Харесва ми как изглеждат. — Искаше й се да се разридае, когато ръцете й послушно се отпуснаха. — Извън тези стени — продължи мъжът с черните одежди — ти наистина си Червената каня. А вътре… вътре си само каквото аз пожелая да бъдеш. Мисля си, че отсега нататък ще останеш каквато си сега, винаги, когато аз съм край тебе. Ще осъзнаваш какво се случва наоколо. Твоят страх е като най-рядкото измежду редките вина.
— Мислиш ли, че няма да се върна, след като се освободя? — изсъска Карела. — Само да стисна меч в ръката си, само моите хрътки да препуснат край мен и аз ще срутя тази крепост върху главата ти.
Смехът му разтрепери всичките й кости.
— Когато напуснеш тези стени, ти ще си спомняш само онова, което аз искам да си спомняш. Ще вярваш само в онова, каквото аз съм ти казал по този или онзи въпрос. Но когато отново се върнеш в централната кула, ще си спомниш цялата истина. Червената каня ще се унижава в моите крака и ще пълзи, за да ми достави удоволствие. Ще мразиш своето поведение до дъното на душата си, ала ще се подчиняваш.
— По-скоро ще умра! — предизвикателно изкрещя тя.
— Това няма да ти бъде позволено — усмихна се студено той. — Сега млъкни. — Думите, които се готвеше да изрече, замръзнаха върху езика й. Аманар измъкна нож с позлатено острие изпод дрехата си и опита остротата му с палец. — Сега ще наблюдаваш всичко, което се случва тук. Не смятам, че Суза ще има нещо напротив. — Момичето върху олтара изстена. Черните очи, изпъстрени с червени петънца, изведнъж грабнаха погледа на Карела, както пепелянка улавя погледа на птица. Тя чувстваше, че взорът им прониква в глъбините на душата й. — Ще гледаш — тихо каза Аманар — и ще започнеш да научаваш истинското значение на страха.
Той отново се обърна към олтара, монотонният напев, който произнасяше, зазвуча по-високо, срязвайки ума й като нож. Започнаха да се образуват пламъци, подобни на мъгли.
Зелените очи на Карела изхвръкнаха от орбитите. Не, нямаше да крещи, каза си тя. Дори и да й останеше глас, нямаше да крещи. Ала хълбоците й и закръглените извивки на гърдите й изведнъж се обляха в пот, а умът й бе обхванат от огромен, неописуем ужас.
Двадесет и седма глава
— Конан! — изкрещя Харанидес. — Конан! — Тримата мъже все още лежаха приковани към стените на килията под крепостта на Аманар.
Конан отвори едното си око. Той лежеше със свито тяло, разположено дотолкова удобно, доколкото можеше да се очаква от една каменна постеля.
— Спя — каза той и отново го затвори.
Кимериецът прецени, че е изминал малко повече от един ден, откакто Карела бе идвала в тяхната килия, макар че не им бяха дали никаква храна, а само три канчета застояла вода.
— Спи — измърмори Харанидес. — А кога ще чуем твоя план за бягство?
— Червената каня — каза Хордо с надежда. — Щом тя ме освободи, ще ви измъкна и двамата. Даже и тебе, заморанецо.
Конан се надигна, после се протегна, докато раменните му стави започнаха да пукат.
— Ако тя наистина смяташе да дойде, Хордо — каза той, — отдавна щеше да се мерне тук.
— Може и да не дойде — измърмори едноокият. — Може би е последвала съвета ми и е изчезнала.
Конан нищо не каза. Най-смелите му надежди относно Карела се простираха дотам: тя е приела версията на Аманар за престъпленията на Хордо и се намира в разбойническия лагер, заобиколена от мъжете, които наричаше свои хрътки.
— Във всеки случай — каза Харанидес, — ние не можем да възлагаме надеждите си на нея. Дори и да освободи теб, брадатко, ти я чу, че няма да направи нищо за кимериеца и мен. Смятам, че е жена, която държи на думата си.